Колко пъти ще го оправят този подлез – не зная, но се чудя как може така професионално да замазват своя непрофесионализъм: това вероятно също заслужава похвала! През последните четири години сигурно повече от десет пъти го замазваха, подравняваха, бършеха, циментираха, облицоваха и какво ли не. Тавана, стените, пода, настилките, ъглите, улуците... Обектът беше непрекъснато строителен. По едно време реших, че вече е станал субект: той живееше самостоятелен живот, вечно болен, в реанимация, непрекъснато го оперират, слагат му нещо и нещо махат, после отново и отново. Никой не се решаваше да го лиши от живот, а и защо? Той беше удобен, защото винаги беше в нужда, а нуждата му се заплащаше.
Там я срещнах. В подлеза течеше, навън – не. Течът мокреше косата ѝ, тя очевидно не беше подготвена да минава оттам; ние, редовните минувачи, винаги си носехме по нещо за предпазване: откъде идеха тези води, никой не знаеше, но там бе винаги влажно; подлезът, както казах, живееше собствен живот.
– Как с ...