Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения...В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим... Обещаваме заплата...и премиални...и награди...” А мениджъри дърпат всеки минувач и канят във фирмата си, кълнат се в какви ли не работнически добавки, надбавки, прибавки.
Обаче ти уважаваш своята фирма и гордо отказваш. Пък и бързаш, защото работното време скоро ще изтече, а трябва да плащаш данъците. В данъчното те посрещат като гост в „Шератон” – помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, кифличка, тортичка, свежи балерини ти танцуват, докато чакаш чиновниците да изчистят задълженията на държавата към теб. Защото тя вече такива резерви е натрупала, че се налага да връща пари на хората – няма място в банковите сейфове.
А и с тези заплати... Малки данъци, но хората получават много пари, бързат ...