Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения...В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим... Обещаваме заплата...и премиални...и награди...” А мениджъри дърпат всеки минувач и канят във фирмата си, кълнат се в какви ли не работнически добавки, надбавки, прибавки.
Обаче ти уважаваш своята фирма и гордо отказваш. Пък и бързаш, защото работното време скоро ще изтече, а трябва да плащаш данъците. В данъчното те посрещат като гост в „Шератон” – помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, кифличка, тортичка, свежи балерини ти танцуват, докато чакаш чиновниците да изчистят задълженията на държавата към теб. Защото тя вече такива резерви е натрупала, че се налага да връща пари на хората – няма място в банковите сейфове.
А и с тези заплати... Малки данъци, но хората получават много пари, бързат да се издържат, трупат си капитали, даже държавата вече е закупила за общонародно ползване три хотела и два къмпинга на Канарите, цял комплекс във Флорида, курорти в Таити, Алпите, Килиманджаро. Вярно, финансовият е много зает – викат го да изнася лекции в Швейцария, Германия, Англия, да им помага да се стабилизират и цивилизоват.
И всички си живеят щастливо в страната, наричана от ООН „остров на блаженството”.
Армията е малка, но мощна. Всеки професионален военен стои пред пулта и само с едно натискане пуска в действие три танка, артилерийска батерия, взвод БТР-и. Подготовката се води не в старомодните и неефективни военни училища, а още в детската градина, при игра на оловни войничета.
И децата са щастливи. Не само в детската ясла, а чак до дипломирането във висшето учебно заведение те играят, следвайки заръките на своя просветен министър, играят и растат здрави, силни, пъргави. Само по време на почивките сядат пред компютрите и със специална фуния учителите им наливат концентриран акъл.
Спортните академии са вече истинските академии на науките, а спортистите ни не слизат от първите места на всякакви състезания. Всеки спорт е зачислен към някое министерство и министърът се грижи за благоденствието му. Появили са се и нови спортове, защото старите не стигат за толкова много деца. С новите семейни добавки, с помощите за отглеждане на малките – равна на пет минимални заплати – България всеки момент очаква двадесет милионния си гражданин.
И животът си тече - щастлив, безметежен, ясен като синьото небе, красив като синя мечта, бездънен като синя вода...
Лошото е, че е тоя момент посинелият екран на телевизора угасва – прекъснали са тока поради не издължаване. А пари няма – заплатите от март вече са изядени, а тези от април се очакват през декември. Детето иска пари за учебници и тетрадки, хлябът свършил... Абе, кой угаси телевизора и ме върна в реалността?
Аман от песимизъм
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Но... Ако те натискат насила в мечти... И то нечии...