5 min reading
Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, докато закусваше с жена си; или после, по пладне, по време на вечния обяд в офиса; или докато вечеряше с любовницата... Нищо не намираше.
– Ти си добър човек – казваше жена му и го целуваше. Тя го ненавиждаше. Бе всичко друго, но не и добър. Закуската се състоеше от препечени филии с масло „Президент”, меко сирене и чай. На нея ѝ се повдигаше от тази закуска. Предпочиташе плодове. Съзнаваше обаче, че ако сложи плодове на масата, това ще го огорчи или ядоса. Съпругът ѝ обичаше традициите.
Небцето му нагарчаше от вечната закуска, състоящата се от препечени филии, масло, сирене и чай. Искаше да закусва овесени ядки, но знаеше, че жена му няма да одобри това. Тя си обичаше тази закуска. Точно та ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up