5 мин за четене
Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, докато закусваше с жена си; или после, по пладне, по време на вечния обяд в офиса; или докато вечеряше с любовницата... Нищо не намираше.
– Ти си добър човек – казваше жена му и го целуваше. Тя го ненавиждаше. Бе всичко друго, но не и добър. Закуската се състоеше от препечени филии с масло „Президент”, меко сирене и чай. На нея ѝ се повдигаше от тази закуска. Предпочиташе плодове. Съзнаваше обаче, че ако сложи плодове на масата, това ще го огорчи или ядоса. Съпругът ѝ обичаше традициите.
Небцето му нагарчаше от вечната закуска, състоящата се от препечени филии, масло, сирене и чай. Искаше да закусва овесени ядки, но знаеше, че жена му няма да одобри това. Тя си обичаше тази закуска. Точно та ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse