Някъде дълбоко в съзнанието му се беше скрила доброта. Той знаеше, че е там, беше сигурен в това.
Всъщност искаше да е сигурен. Имаше нужда от сигурност.
Обаче не намираше нищо. Колкото и да се ровеше в съзнанието си през нощите или рано сутрин, завил коленете си с одеяло под масата, както обичаше, докато закусваше с жена си; или после, по пладне, по време на вечния обяд в офиса; или докато вечеряше с любовницата... Нищо не намираше.
– Ти си добър човек – казваше жена му и го целуваше. Тя го ненавиждаше. Бе всичко друго, но не и добър. Закуската се състоеше от препечени филии с масло „Президент”, меко сирене и чай. На нея ѝ се повдигаше от тази закуска. Предпочиташе плодове. Съзнаваше обаче, че ако сложи плодове на масата, това ще го огорчи или ядоса. Съпругът ѝ обичаше традициите.
Небцето му нагарчаше от вечната закуска, състоящата се от препечени филии, масло, сирене и чай. Искаше да закусва овесени ядки, но знаеше, че жена му няма да одобри това. Тя си обичаше тази закуска. Точно та ...