Ей, пак звънна проклетият му часовник, като че не знам колко работа ме чака! Ами единадесет е станало, нали след час трябва да съм при моята маникюристка!!! От три години все тя ми пили ноктите, вече съм и като душеприказчик, ама вчера направо щеше да ме удави в сълзите си. „Не мога, вика тя, да трая вече този домашен гнет! По цял ден залягам с пилата над ноктите ви, лакирам, декорирам, едва дишам, за да не сбъркам нещо, прибирам се каталясала. А вкъщи ме чака нов работен ден! Ми кажи ми, муцко, кажи ми как да трая тоя идиот, дето освен да зяпа мачове, друго не може!”, реве ми тя и ми счупи нокътя. Най-важния – показалецът! Като видя, пусна втори ред сълзи и сополи, тръшна се на масичката и едва не получи инфаркт, милата! Едва я успокоих! Та днес ще бързам да ми оправи маникюра съобразно счупения, да ги декорира за нейна сметка. Така обеща. Ама ще ѝ платя, макар и по-малко, защото четири гърла храни.
Свърша ли с маникюра, търча за педикюр! Много държа на педикюра. Ще се запитате защо. ...