Ей, пак звънна проклетият му часовник, като че не знам колко работа ме чака! Ами единадесет е станало, нали след час трябва да съм при моята маникюристка!!! От три години все тя ми пили ноктите, вече съм и като душеприказчик, ама вчера направо щеше да ме удави в сълзите си. „Не мога, вика тя, да трая вече този домашен гнет! По цял ден залягам с пилата над ноктите ви, лакирам, декорирам, едва дишам, за да не сбъркам нещо, прибирам се каталясала. А вкъщи ме чака нов работен ден! Ми кажи ми, муцко, кажи ми как да трая тоя идиот, дето освен да зяпа мачове, друго не може!”, реве ми тя и ми счупи нокътя. Най-важния – показалецът! Като видя, пусна втори ред сълзи и сополи, тръшна се на масичката и едва не получи инфаркт, милата! Едва я успокоих! Та днес ще бързам да ми оправи маникюра съобразно счупения, да ги декорира за нейна сметка. Така обеща. Ама ще ѝ платя, макар и по-малко, защото четири гърла храни.

Свърша ли с маникюра, търча за педикюр! Много държа на педикюра. Ще се запитате защо. Няма нищо по-хубаво, по-възвишено, от това вечер да си легнеш и да си гледаш педикюра. Добре оформен, лакиран, декориран. На всеки пръст – различно. Мърдам си пръстите и ме обхваща една безмерна естетическа наслада! Обаче и за това се иска време. Този льольо, с когото живея и деля ложе, Щерю се казва, нещо взе да мрънка за педикюра. Не бил важен! А, бе сельо, а бе льольо, а бе смотаняк, ти ли ще кажеш кое е важно и кое не? Ти, който си прочел една книга, и то до средата? А аз… да не говорим, защото книгите, които са минали пред очите ми се броят на пръстите не на едната, а на двете ми ръце!

След педикюра на бегом ще трябва да отскоча до фитнеса. Това тяло трябва да се поддържа, а то не става само с гледане на реклами за изваяна фигура, ами със здраво бъхтане над уредите. Фитнес инструктора обеща да ми извае дупе за чудо и приказ. И го постига, бе! Тоя маркуч напомпан, да не му се надяваш. Вървя аз по улицата, връткам задните полукълба, които са почти съвършени и усещам как мъже и жени, стари и млади ме зяпат! Ами ще запят! Добре, че не виждат, че имам да извая още малко и ще стигна съвършенството. Затова ще отида на фитнес, няма как!!! А после, като завъртя онези ми ти полукълба, като закърша снага по улиците, стой та гледай! Натоварено ми е, но…няма начин. Всеки човек трябва да се грижи сам за външността си. А тя е покрита с дрешки. Затова после ще отскоча до някое и друго бутиче. Вчера чувам в обществото да си говорят, че пуснали страхотни дънки. Викат, било последен писък на модата. Много скъпи, обаче! Щерю да не се прави на идиот, ами да отпусне някоя хилядарка за седмицата, защото дънките стрували няколко стотачки. Значи, от тях били останали само страничните ръбове и части от джобовете! Другото е дупка. Какво по-хубаво от това за мен!!! Тъкмо ще ми се виждат всички прелести без усилия. Ще трябва и някоя блузка да си взема. В унисон с дънките. Чувам, че имало в един бутик страхотни блузки, целите проядени от молци. Разкош! Ама и те скъпи, бе! Настана една скъпотия, Щерю…вече ви казах за този дръвник, който взе да се стиска. Нали знаете какво става с тия скъперници – излитат от полезрението. Да внимава…Като му кажа, че искам и нови обувки, ще си почне репертоара „Ти имаш магазин за обувки, защо са ти още?” Как защо, как защо, бе льоло смотан! Може ли на онези дънки и проядената от молци блузка да обуя каквото и да е? Нали трябва нещо подходящо? Чувам, пуснали някакви патъци, дето нямат ни цвят, ни фасон, ама с дупки! Направо завършвам тоалета!

Но преди това трябва да отида на козметик! Снощи, моля ви се, докато си обтривам лицето с тампон, напоен с лосион, виждам една пъпка! Ужасих се и изпищях. Щерю скокна! Помислил, че в къщата влиза крадец и вади пистолет! Скача и той, вади своя пистолет из под възглавницата и крещи:”Стой, твойта мама!” Успокоявам го, че имам пъпка на челото, а той още не ме фрасна по споменатото вече чело. Да я бил изстискал. Пъпката де! Удържа се. Днес отивам при козметичката да ми я изстиска. Не мога да поверя такава манипулация на когото и да е! Тя си знае, завалийката! Е, ще изслушам и нейните вопли, свързани с мъжа-идиот и мерзавец, ще се оплаче от злата свекърва и откачения свекър…знам всичко за нея до девето коляно. Вярва ми и се изповядва като пред поп или психотерапевт. Слушам я, какво да правя. Дори й съчувствам и я подкрепям за това, че мъжете за нищо не стават. Така си е, нали си имам в момента един Щерю! Обаче какво око има козметичката, направо рентген! Скоро забеляза, че едната ми вежда в края била по-тънка от другата! Ужасих се! Уж ходя при най-добрата специалистка по скубане на вежди. Прави го безболезнено и с финт. На косъмче взема по десетачка, ама си струва. Прибирам се после значи, гледам веждата, май всичко е в ред, ама ме гложди отвътре. Накрая взех, та ги преброих косъм по косъм! Ей, оказа права пустата му козметичка. Цели пет косъм разлика!!! Ще отида да ги премахнат, нали търся съвършенство!

Като отхвърлим работата при козметичката, ще трябва да отида на масаж. Една твърде приятна работа. Излегнеш се и те почват. Онези ми ти пръсти като се заразхождат по тялото, като почне едно мравучкане, едни прелести, едни ухания, като се почне и вече познатия монолог на масажистката, сещате се за кого и за какво…Балсам за душата.

Привечер, дано да ми остане време, ще трябва да отида на фризьор. Сега му казваме коафьор. Моят е коафьорка. Печена мадама. Само да види едно косъмче да стърчи и да не е на място, веднага го строява в правилната редица. Затова я обичам. Ще ми измие косата, че ме изсуши, а после почва свещенодействието при прическата. В крак с последната мода, естествено! Щерю мисли, че прекалявам, но неговите мисли обикновено са в неправилна посока.

Както виждате, целият ми ден е зает плътно! Да нямаш време за нищо друго! Не знам какво е точно това друго, но така му е думата. Точно в това време телефонът ми звъни. Ох, ще трябва и него да сменя, има къде-къде по-нови! Ама Щерю… Звъни мама:

- Как си, чедо? Стана ли?

- Току-що! Натутках се и точно се канех да излизам по работа!

- И каква работа пък взе да вършиш? Това е ново за мен…

- Маникюр, педикюр, козме…

- А, да… Понеже спомена работа, та рекох, че имаш истинска работа, за която плащат… Щото нали сестра ти така работи! Пари изкарва! Ама и ги харчат, бе чедо! Вече не мога да изтрайвам тази история! Експлоатират я най-безогледно. Муцката като се е впила в нея, смуче като пиявица. Сестра ти каквото изкарва, отива по бутици и козметици. То не са помади, не са масажи и парцалки!

- Не ми приказвай, че и Щерю е станал една циция! За всяка хилядарка трябва да се моля! Ми бива ли така? Човек трябва да се подържа, да е красив, изваян, да гони съвършенство!

- Не така, бе Любчо! Айде стига с тоя Щерю! Остави го, вземи си едно момиче, бе мама! Вземи муцката на сестра ти, а тя да вземе Щерю! Стига с тия джендърски истории, бе мама! Искаме с баща ти внуци, а нито ти можеш да родиш, нито сестра ти да оплоди Теменужка, да и се не види макар! Иначе не е лошо момиче, като и остане време, направи кафенце, пием, говорим си. Ела си у нас, вземете се с нея, напъни се едно дете да направиш. Питай баща ти или някой истински мъж, не е лоша тази дейност, ще ти хареса… Сестра ти да отиде при Щерю, работлив е, грижовен…

- А за мен и Теменужка кой ще се грижи, бе мамче?

При този напълно основателен въпрос, мама ми затвори телефона Оф, не знам, не знам… Теменужка си я бива, изваяна, съвършена… Сложен живот! От работа не мога да го устроя… Трудно е да си съвършен!