Във Вещерското сборище…

Ама какво си ти?О, къща на крака!

Разтропана и скърцаща си вехтория,

а колко много истории си ти събра

от тези, които весело се смеят

в търбуха ти неделя след неделя…

Добре, че си магично сътворено,

че ако беше по човешки ти сглобено,

за подпалки да си ти изгоряло досега…

Из песен на есенните шуми в Магичната гора

    Както винаги след Хелоуин вещерките бяха твърде презадоволени от своите си питиета.

   - Само емоция обича тези сладкиши! Все пак нали е наполовина човечка. - замърмори Медена лъжичка или по човешки – Муза,вгледана в купищата разноцветно опаковани сладкиши, струпани в единият ъгъл на помещението. Тя развяваше новите си руси кичури, пърхаше с дългите си мигли и  кършеше стройна снага – беше с нов вид, за да не я напускат вдъхновенията. Вещерката Страст се беше излегнала върху голямата дървена маса. Мургавото и дълго бедро се открояваше под нежния, почти прозрачен плат на роклята, а разкошните и буйни коси, оцветени във всички нюанси от най-жълто до най-медено се буклеше около раменете и, като огнен водопад. Наситено зелените и очи със златист отблясък хвърляха страстни мълнии из стаята.

    - Спри се де! – възмути се Муза. – От твоите излъчвания ми става лошо. Хубаво си се презаредила покрай празника!

    - И питаш! – засмя се звънко и чувствено красивата огнена вещерка. – Само какви парчета! Да си ги схрускаш! – и като каза това, тя облиза игриво лакираните си в червено пръстчета.

    - Ех, ама си!

Думите на Медена лъжичка се сляха в едно със силния, весел смях на Страст.

    - Емоция пак закъснява! Цяла седмица се е затрила из човешкия свят и не се е вясвала насам. Кой я знае, какъв котак пак е намерила, че да му вади душичката през най-тясната дупчица… - заговори с нежния си гласец, Муза.

    - И само един ли?! – весело се заигра с кичур огнена коса Страст. Пръстите и галеха косите, така все едно гали меката и рунтава опашка на породисто коте. – Щом я няма от толкова дълго, май си е намерила повече от един котак…

    - Ех, ма си и ти! – засмя се Медена лъжичка, като погледна с лек укор своята сестра. – Аз пък да знаеш днес на какво попаднах…

     - Та разкажи де! - подхвана я Страст.

    -  Ами, както си летях с метлата и попаднах на една човечка, май беше нещо окуцяла с единия си израстък. За малко да я подмина, но спрях моята Хала, точно на време и дадох назад. А онази си мисли :

„ Ми така е като се стискаш  да си пускаш женският инат, сега крайниците ти са решили, че ще използват излишъка.  За един ден – и светът да остане без мен…а може и аз без него. Е, не че ще има кой да плаче дълго де. То, такива като мен под път и над път, ма…Друго си е, като си знаем номерата и тъкмо сме си свикнали на цирка…”

Решавам, че ще и дам малко от моето вдъхновение и ще я покоря, пък тя ми говори:

   - Къш! Я да те няма! Аман от музи вече, главата ме боли от вас!

„Ама как?!  - се шашкам аз –Не съм те навестявала скоро…” Пък тя:

    - Все такива като теб в тази моя глава, раждат се от какво ли не…

   - Ама тя да не те бърка с Фантазия? – надигна от масата чувственото си тяло Страст.

   - И аз това исках да и кажа, че Фантазия и аз имаме общи неща, но не винаги. А тя, даже не ме изчака и грубо си мърмори:

   - Гледай сега! Ама няма ли да ми се махнеш от главата…Цял ден все думи ми се редят, а с доктори се занимавам…

   - И ти? – вече видимо светеща от любопитство не се стърпя вещерката Страст и седна на масата.

   - Какво аз? Ама и ти като нея не търпиш да ти се разкаже! – измърмори Медена лъжичка и пусна няколко вълнички. Като се успокои малко, продължи:

Пресрещнаха я две старички човечки и я питат:

    - Ей, къде си ходила така?

    - На разходка да ме прегледат обстойно, че скоро не са ме гледали… – им отвръща тя, но и личи,че не са и от най-приятните.

    - Ма ти защо куцаш? – я пита по нисичката и не крие любопитното си задоволство по хитрото си личице.

Аз пък, висяща от метлата над тях си мисля: „Ей от такива за мен няма питие…Тези наливат буретата с други горчиви масла…”

Страст се изправи и чак се наведе напред цялата, сякаш като го направи историята ще тръгне по бързо. Беше и станало горещо и много интересно:

    - И какво стана нататък? Казвай де! Не ме дръж в напрежение!

    - Добре де! Ама си! Ми какво…Ти как мислиш? – отпи глътка от бурканчето си Медена лъжичка.

    - Е-е-е-е казвай де, че цялата се разтреперих, вече! - замърмори и онази.

Муза се засмя:

   - Еми, моята човечка си мисли ”Абе ей, не виждаш ли че съм с подут крак…Виждаш ти, ама търсиш какво да дъвчеш и клюкариш с тая уста…Ще ти дам, че да ви е сладко и на двете!”

    - И?! И…. – нетърпеливо запримигва с прекрасните си изрисувани мигли, Страст.

    - Аз днес, всъщност ходих на чужд мъж. – им казва, спокойно някак, човечката. Онези, ей такива ми ти очи опулиха, и с криви, невярващи усмивки я поглеждат:

    - Е-е-е, ти пък!

    - Ми ходих! – продължава тя, с напълно сериозно изражение на лицето. -  Да знаете много готин беше! Имах нужда, то само боб не се яде и само един мъж е скучно да те пипа! Та, този хубавец ми опипа крака от горе до долу и после мина на другият, че да се увери, колко са гладки и двата и добре ли работят.  Казва ми: „Натисни ми ръчичката!” и аз натискам. „Свий коляното! Отвори - затвори!” -  и аз свивам, отварям и затварям. ” А сега, завърти глезенчето!” – ма, разбира се, че изпълнявам, че как иначе! А той нежно нагоре и надолу по цялата дължина ми гали крака.

Силният смях на Страст разтресе керемидите по покрива на Вещерското. Няколко паднаха и станаха на прах. „ Започва се!” – помисли си тъжно къщата и като кокошка - квачка се наседи на място, с намерението, поне стените и да останат здрави.

А Медена лъжичка, изчака сестра и да се поуспокои и продължи:

    - Онези се кокорят и се чудят какво да кажат. Едната накрая се престраши:

    - Е, ма ти ни подкачаш?!

    - Не, защо да го правя? – отвръща им много сериозно човечката. -  Питате и аз отговарям. Ако искате, като се прибера и писмен отчет ще ви напиша, ще го подпиша, лично и ще ви го предам. На кратко: Днес специално станах рано, направих си дълга баня, облякох си хубаво бельо, лакирах си ноктите и отидох на чужд мъж, чак в областният град. Нали казват, че там били "по-така"! И аз да не изостана от модата. То, време ми беше от цял месец стискам, ама трябвало да ида да ме побара чужда мъжка ръка, че да ми мине всичкото!

Страст скочи от масата и се разтресе, отново от смях:

    - Стига де! Ама тя наистина ли им го каза… - запита на пресекулки, вещерката.

   - Че каза го!  - отвърна и хилещата се насреща и, Муза. - То като се замисля и аз да бях на нейно място, щях да им кажа нещо такова. Хем им каза истината, хем им я доокраси, че да не се напъват малкото им останали сиви клетки, да я украсяват в други разцветки и да я предават в грешна светлина на други човеци.

   Вещерското сборище подскочи отново. „ Това за ново начало или за продължение, трябва да го приема? -  проскърца къщата – Сега липсва само Емоция да се тръшне и наистина ще ме сглобяват, наново, както стана преди две пълни луни.”

Още не изскърцала това, къщата и в небето се чу свистене, фучене, като от водовъртежна вълна…След това хиляди есенни листа зафучаха из въздуха чу се силно „Фиу-у-у-у-у-у!”, после - „Туп – туп!” , и едно „Ох!”.  И дворът пред къщата се сдоби с най-голямата планина от  златисти листа от върха, на която подаде глава една интересна и засмяна полувещерка.

     - Този път поне не изорах двора? – разсмя се тя на думите си. Вещерското заскърца възмутено.

    - Не се тревожи, другият път ще направим и площадка, че моята Хамърка – метла да си бръмчи на воля, като реши да ми прави номера! – намигна на скърцащата врата вещерката и влезе.

„Уф, веднъж през комина, кърти ми покрива - сега през вратата, друг път през прозорците - изпочупи ги до един…” -  къщата си заскърцика възмутено на себе си.

     - Как са моите сестрици – веселите мои гълъбици?  - още с влизането си зафуча Емоция – А-у-у-у! Хей Медена лъжичке, днес си просто шармантно птиче, а за Страст, какво да кажа, тя си  кърти с огнената красота, даже  и паважа!

Двете вещерки изпищяха в глас:

     - Хайде, бе Емоция, чакаме те вече час!

    - И какво пропуснах аз? – пухкавата и засмяна полувещерка извика. И дословно, но накратко и повториха пропуснатото, което доведе до още една дузина паднали и станали на прах керемиди от покрива на Вещерското. После Муза продължи и историята своя си довърши:

     - Та, онези се кокорят, ала няма, милите, какво да сторят! Моята човечка ги остави да се чудят и се маят, като куцайки подмина си по пътя. Аз налитам пак над нея, тя  пък, отново ми се мръщи:

    - Стига де! Това е нетърпимо! Умът ми се задръсти, все от рими!

Накрая – ще не ще, седна да изпие едно кафе. Поръча си, а после, като извади от онези джаджи, с които все не се разделят хората и взе да щрака по екрана. Аз пък, моето ухание на муза го усетих и реших да поостана. Гледам поотдъхна си накрая , спря да пише. Аз ли? Взех, че надникнах към екрана…

    - И какво? – в един глас наостриха уши и устните нацупиха, Емоция и Страст.

    - Как какво?! Чакай да цитирам и дано да го добре аз из имитирам:

Научи се по чувствена кожа да пишеш

с нежност в човешко сърце,

както мислиш, желаеш  и дишаш,

така да милват твоите ръце!

Изчисти гореста и неверието,

остави си страстта и доверието!

С надежда опитвай от любовта –

тя не е тъмен ангел – светлее от нея душата.

Грубостта не винаги е предвестник на злост.

Любовта не тежи на равно със свободата!

Спечелиш ли обич – не хвърляй ти кост,

не гони кучето, което не хапе ръката!

Малко трябва – отвори си очите,

сутрин преглеждай си дните!

Вечер остави звездите да пеят -

те знаят за всички, които тихо копнеят…

      - Ей! Ама то, като за мен, бе! – светнаха очите на Страст. – Изпуснала съм веселбата…

    - Остави, и при мен така…Имаше си и за теб неща… - разсмя се гръмко Емоция и метна две бурета върху масата. – Ти само пробвай от моето питие…

Трите наляха буркани, дръпнаха със тръстикови сламки, позачервиха бузи и просветнаха очите им, и смехът завря из вещерските гърди:

    - А-у-у-у, каква находка, само! – гореше вече, Страст. – Разказвай, че не ми остана грам търпение, сега!

     - От седмица се лепнах на една човечка – от нея все емоции преливат, направо като фабрика е тя. – започна да нарежда полувещерката Емоция.

    - Ма ти, затова ли не се прибра? От цяла седмица си в неизвестност! – замаха с пръстче Медена лъжичка към своята полусестричка.

     - Е, като гледам и без мен си издържала…- подкачи я лекичко Емоция. - Но нека да разкажа! Та две приятелки човечки срещам – едната от емоция ще ме събори, а другата премерена по чувства. Отиват на кафе и среща имат с една, още по-различна от тях и младичка човечка.

     - Слушай! – казва по сдържаната. – Заради мен, нали няма да я стресираш и по отбрано ще да коментираш! Нова е и като не познава много хора, та обещах на комшията да я запозная с други, за да има с кого да излиза.

Е, моята човечка се съгласи да бъде търпелива, културна и добра. Обаче…случи се така. Онази, третата и аз едва я изтърпях и трите пъти да и слушам все на глас хвалбите за обичния съпруг.

   - Момичета, аз нека да разкажа, а после може вие да добавите. – прекъсваше тя  всяка тема, започната  преди това от двете други момичета и караше като на лента, даже дъх без да си поема:

      - Ох, моят милият, от София си дойде предната неделя. Донесе ми от марковите дрешки. Уцелил е даже номерът ми той. Ах, милият, любим и мой! Записал ми е час и на фризьор, и казва ми – ти само там ще ходиш, че всеки друг в града ни коафьор ще развали прекрасната ти гъста и нежна твоя коса, която вечер ме прегръща.

А аз кокоря се, с ей тези, две очи! – продължава Емоция думи да реди, като показва с ръце, големината, придобили вещерските и очи – Оглеждам я аз тази и си викам :

        - Бе, ей момиче, ти къде видя прекрасна, гъста, хубава коса? То, твоето е перушина, замазана по темето ти, даже! - И пак си продължавам - То човешка направия -  я да си пълня бурето, а времето само ще си покаже!

Е, писано му беше на сборището, че покрива му остана само с една черна керемидка, да се клати едва – едва до накривения комин, все още не съдрана от кикота на вещерските дами.

         - И?! Давай де, нататък! – подкачи я Страст. Емоция намести пищна снага върху един мек жив фотьойл и хитро се засмя:

      - Моята емоционална човечка, даже много издържа! То биваше хвалби големи и дрехи и бижута, съдове, вечери… Това не мъж, ми чудо го изкара! Вървят да се прибират трите, а моята като казан отвътре ври, едва поема дъх и чак главата я боли. Но като обещала е -  се спира, прехапва устни и мълчи, но вътре вече като капак надига и емоцията ще изври. По сдържаната – същата история – едва търпи, но се срамува. Поглежда към приятелката си и мисли си: „ За Бога, говори! Направо аз ще полудея, а ти пък как сърце ти го търпи!” Онази пък, която все от всичко разбира и мъжът и е „най-най”, не се стърпя накрая за глазура, изграчи глупост, най-голяма, май:

        - Да знаете момичета какъв е нежен, огнен, страстен във леглото моя мил съпруг!

И продължи по - щателно нататък, че даже моята метла за малко да ме хвърли на земята. Е кой, кажете туй ще изтърпи, а камо ли, когато от емоция му ври:

     - О, мила, ти вземи, че направи му селфи! Ако и златен му е, отвори тефтер и ме впиши! По график може да  се жертвам и изпробвам, как с платината вървят и сексуалните игри!

 „Е, вече съм без покрив! – зажалва се Вещерското и падна му тавана. – Отново, май ще ме сглобяват! – въздъхна тежко, но на мястото си то остана. Стените още му държаха. През пелена от пепел и магична дървесина с побелели от праха лица и светещи очи, вещерките три по гръб търкаляха се и се смяха.

     - Сега е твоят ред! – обърнаха се Емоция и Медена лъжичка към своята сестра, вещерката Страст.

            - А, моето е дълго, мили мои, ще го оставим за срещата ни през другите недели! – засмя се хитро и с желание  тя.

    Навън листата зашумяха и песничка те пак изпяха:

Емоция и Страст и Муза -

направо трио „Оле –ле!”,

където трите се намесят

настъпва хаос и веселба!

Едната чаша страст отпива,

втората - вдъхновение излива ,

а третата събира от плода

на всяка мъничка сърцевина –

душичката човешка - изпълнена

с песенна надежда, с емоции и

творчески копнежна.