Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят
в търбуха ти неделя след неделя…
Добре, че си магично сътворено,
че ако беше по човешки ти сглобено,
за подпалки да си ти изгоряло досега…
Из песен на есенните шуми в Магичната гора
Както винаги след Хелоуин вещерките бяха твърде презадоволени от своите си питиета.
- Само емоция обича тези сладкиши! Все пак нали е наполовина човечка. - замърмори Медена лъжичка или по човешки – Муза,вгледана в купищата разноцветно опаковани сладкиши, струпани в единият ъгъл на помещението. Тя развяваше новите си руси кичури, пърхаше с дългите си мигли и кършеше стройна снага – беше с нов вид, за да не я напускат вдъхновенията. Вещерката Страст се беше излегнала върху голямата дървена маса. Мургавото и дълго бедро се открояваше под нежния, почти прозрачен плат на роклята, а разкошните и буйни коси, оцветени във всички нюанси от най-жълто до най-медено се буклеше около раменете и, като огнен водопад. Наситено зелените и очи със златист отблясък хвърляха страстни мълнии из стаята.
- Спри се де! – възмути се Муза. – От твоите излъчвания ми става лошо. Хубаво си се презаредила покрай празника!
- И питаш! – засмя се звънко и чувствено красивата огнена вещерка. – Само какви парчета! Да си ги схрускаш! – и като каза това, тя облиза игриво лакираните си в червено пръстчета.
- Ех, ама си!
Думите на Медена лъжичка се сляха в едно със силния, весел смях на Страст.
- Емоция пак закъснява! Цяла седмица се е затрила из човешкия свят и не се е вясвала насам. Кой я знае, какъв котак пак е намерила, че да му вади душичката през най-тясната дупчица… - заговори с нежния си гласец, Муза.
- И само един ли?! – весело се заигра с кичур огнена коса Страст. Пръстите и галеха косите, така все едно гали меката и рунтава опашка на породисто коте. – Щом я няма от толкова дълго, май си е намерила повече от един котак…
- Ех, ма си и ти! – засмя се Медена лъжичка, като погледна с лек укор своята сестра. – Аз пък да знаеш днес на какво попаднах…
- Та разкажи де! - подхвана я Страст.
- Ами, както си летях с метлата и попаднах на една човечка, май беше нещо окуцяла с единия си израстък. За малко да я подмина, но спрях моята Хала, точно на време и дадох назад. А онази си мисли :
„ Ми така е като се стискаш да си пускаш женският инат, сега крайниците ти са решили, че ще използват излишъка. За един ден – и светът да остане без мен…а може и аз без него. Е, не че ще има кой да плаче дълго де. То, такива като мен под път и над път, ма…Друго си е, като си знаем номерата и тъкмо сме си свикнали на цирка…”
Решавам, че ще и дам малко от моето вдъхновение и ще я покоря, пък тя ми говори:
- Къш! Я да те няма! Аман от музи вече, главата ме боли от вас!
„Ама как?! - се шашкам аз –Не съм те навестявала скоро…” Пък тя:
- Все такива като теб в тази моя глава, раждат се от какво ли не…
- Ама тя да не те бърка с Фантазия? – надигна от масата чувственото си тяло Страст.
- И аз това исках да и кажа, че Фантазия и аз имаме общи неща, но не винаги. А тя, даже не ме изчака и грубо си мърмори:
- Гледай сега! Ама няма ли да ми се махнеш от главата…Цял ден все думи ми се редят, а с доктори се занимавам…
- И ти? – вече видимо светеща от любопитство не се стърпя вещерката Страст и седна на масата.
- Какво аз? Ама и ти като нея не търпиш да ти се разкаже! – измърмори Медена лъжичка и пусна няколко вълнички. Като се успокои малко, продължи:
Пресрещнаха я две старички човечки и я питат:
- Ей, къде си ходила така?
- На разходка да ме прегледат обстойно, че скоро не са ме гледали… – им отвръща тя, но и личи,че не са и от най-приятните.
- Ма ти защо куцаш? – я пита по нисичката и не крие любопитното си задоволство по хитрото си личице.
Аз пък, висяща от метлата над тях си мисля: „Ей от такива за мен няма питие…Тези наливат буретата с други горчиви масла…”
Страст се изправи и чак се наведе напред цялата, сякаш като го направи историята ще тръгне по бързо. Беше и станало горещо и много интересно:
- И какво стана нататък? Казвай де! Не ме дръж в напрежение!
- Добре де! Ама си! Ми какво…Ти как мислиш? – отпи глътка от бурканчето си Медена лъжичка.
- Е-е-е-е казвай де, че цялата се разтреперих, вече! - замърмори и онази.
Муза се засмя:
- Еми, моята човечка си мисли ”Абе ей, не виждаш ли че съм с подут крак…Виждаш ти, ама търсиш какво да дъвчеш и клюкариш с тая уста…Ще ти дам, че да ви е сладко и на двете!”
- И?! И…. – нетърпеливо запримигва с прекрасните си изрисувани мигли, Страст.
- Аз днес, всъщност ходих на чужд мъж. – им казва, спокойно някак, човечката. Онези, ей такива ми ти очи опулиха, и с криви, невярващи усмивки я поглеждат:
- Е-е-е, ти пък!
- Ми ходих! – продължава тя, с напълно сериозно изражение на лицето. - Да знаете много готин беше! Имах нужда, то само боб не се яде и само един мъж е скучно да те пипа! Та, този хубавец ми опипа крака от горе до долу и после мина на другият, че да се увери, колко са гладки и двата и добре ли работят. Казва ми: „Натисни ми ръчичката!” и аз натискам. „Свий коляното! Отвори - затвори!” - и аз свивам, отварям и затварям. ” А сега, завърти глезенчето!” – ма, разбира се, че изпълнявам, че как иначе! А той нежно нагоре и надолу по цялата дължина ми гали крака.
Силният смях на Страст разтресе керемидите по покрива на Вещерското. Няколко паднаха и станаха на прах. „ Започва се!” – помисли си тъжно къщата и като кокошка - квачка се наседи на място, с намерението, поне стените и да останат здрави.
А Медена лъжичка, изчака сестра и да се поуспокои и продължи:
- Онези се кокорят и се чудят какво да кажат. Едната накрая се престраши:
- Е, ма ти ни подкачаш?!
- Не, защо да го правя? – отвръща им много сериозно човечката. - Питате и аз отговарям. Ако искате, като се прибера и писмен отчет ще ви напиша, ще го подпиша, лично и ще ви го предам. На кратко: Днес специално станах рано, направих си дълга баня, облякох си хубаво бельо, лакирах си ноктите и отидох на чужд мъж, чак в областният град. Нали казват, че там били "по-така"! И аз да не изостана от модата. То, време ми беше от цял месец стискам, ама трябвало да ида да ме побара чужда мъжка ръка, че да ми мине всичкото!
Страст скочи от масата и се разтресе, отново от смях:
- Стига де! Ама тя наистина ли им го каза… - запита на пресекулки, вещерката.
- Че каза го! - отвърна и хилещата се насреща и, Муза. - То като се замисля и аз да бях на нейно място, щях да им кажа нещо такова. Хем им каза истината, хем им я доокраси, че да не се напъват малкото им останали сиви клетки, да я украсяват в други разцветки и да я предават в грешна светлина на други човеци.
Вещерското сборище подскочи отново. „ Това за ново начало или за продължение, трябва да го приема? - проскърца къщата – Сега липсва само Емоция да се тръшне и наистина ще ме сглобяват, наново, както стана преди две пълни луни.”
Още не изскърцала това, къщата и в небето се чу свистене, фучене, като от водовъртежна вълна…След това хиляди есенни листа зафучаха из въздуха чу се силно „Фиу-у-у-у-у-у!”, после - „Туп – туп!” , и едно „Ох!”. И дворът пред къщата се сдоби с най-голямата планина от златисти листа от върха, на която подаде глава една интересна и засмяна полувещерка.
- Този път поне не изорах двора? – разсмя се тя на думите си. Вещерското заскърца възмутено.
- Не се тревожи, другият път ще направим и площадка, че моята Хамърка – метла да си бръмчи на воля, като реши да ми прави номера! – намигна на скърцащата врата вещерката и влезе.
„Уф, веднъж през комина, кърти ми покрива - сега през вратата, друг път през прозорците - изпочупи ги до един…” - къщата си заскърцика възмутено на себе си.
- Как са моите сестрици – веселите мои гълъбици? - още с влизането си зафуча Емоция – А-у-у-у! Хей Медена лъжичке, днес си просто шармантно птиче, а за Страст, какво да кажа, тя си кърти с огнената красота, даже и паважа!
Двете вещерки изпищяха в глас:
- Хайде, бе Емоция, чакаме те вече час!
- И какво пропуснах аз? – пухкавата и засмяна полувещерка извика. И дословно, но накратко и повториха пропуснатото, което доведе до още една дузина паднали и станали на прах керемиди от покрива на Вещерското. После Муза продължи и историята своя си довърши:
- Та, онези се кокорят, ала няма, милите, какво да сторят! Моята човечка ги остави да се чудят и се маят, като куцайки подмина си по пътя. Аз налитам пак над нея, тя пък, отново ми се мръщи:
- Стига де! Това е нетърпимо! Умът ми се задръсти, все от рими!
Накрая – ще не ще, седна да изпие едно кафе. Поръча си, а после, като извади от онези джаджи, с които все не се разделят хората и взе да щрака по екрана. Аз пък, моето ухание на муза го усетих и реших да поостана. Гледам поотдъхна си накрая , спря да пише. Аз ли? Взех, че надникнах към екрана…
- И какво? – в един глас наостриха уши и устните нацупиха, Емоция и Страст.
- Как какво?! Чакай да цитирам и дано да го добре аз из имитирам:
Научи се по чувствена кожа да пишеш
с нежност в човешко сърце,
както мислиш, желаеш и дишаш,
така да милват твоите ръце!
Изчисти гореста и неверието,
остави си страстта и доверието!
С надежда опитвай от любовта –
тя не е тъмен ангел – светлее от нея душата.
Грубостта не винаги е предвестник на злост.
Любовта не тежи на равно със свободата!
Спечелиш ли обич – не хвърляй ти кост,
не гони кучето, което не хапе ръката!
Малко трябва – отвори си очите,
сутрин преглеждай си дните!
Вечер остави звездите да пеят -
те знаят за всички, които тихо копнеят…
- Ей! Ама то, като за мен, бе! – светнаха очите на Страст. – Изпуснала съм веселбата…
- Остави, и при мен така…Имаше си и за теб неща… - разсмя се гръмко Емоция и метна две бурета върху масата. – Ти само пробвай от моето питие…
Трите наляха буркани, дръпнаха със тръстикови сламки, позачервиха бузи и просветнаха очите им, и смехът завря из вещерските гърди:
- А-у-у-у, каква находка, само! – гореше вече, Страст. – Разказвай, че не ми остана грам търпение, сега!
- От седмица се лепнах на една човечка – от нея все емоции преливат, направо като фабрика е тя. – започна да нарежда полувещерката Емоция.
- Ма ти, затова ли не се прибра? От цяла седмица си в неизвестност! – замаха с пръстче Медена лъжичка към своята полусестричка.
- Е, като гледам и без мен си издържала…- подкачи я лекичко Емоция. - Но нека да разкажа! Та две приятелки човечки срещам – едната от емоция ще ме събори, а другата премерена по чувства. Отиват на кафе и среща имат с една, още по-различна от тях и младичка човечка.
- Слушай! – казва по сдържаната. – Заради мен, нали няма да я стресираш и по отбрано ще да коментираш! Нова е и като не познава много хора, та обещах на комшията да я запозная с други, за да има с кого да излиза.
Е, моята човечка се съгласи да бъде търпелива, културна и добра. Обаче…случи се така. Онази, третата и аз едва я изтърпях и трите пъти да и слушам все на глас хвалбите за обичния съпруг.
- Момичета, аз нека да разкажа, а после може вие да добавите. – прекъсваше тя всяка тема, започната преди това от двете други момичета и караше като на лента, даже дъх без да си поема:
- Ох, моят милият, от София си дойде предната неделя. Донесе ми от марковите дрешки. Уцелил е даже номерът ми той. Ах, милият, любим и мой! Записал ми е час и на фризьор, и казва ми – ти само там ще ходиш, че всеки друг в града ни коафьор ще развали прекрасната ти гъста и нежна твоя коса, която вечер ме прегръща.
А аз кокоря се, с ей тези, две очи! – продължава Емоция думи да реди, като показва с ръце, големината, придобили вещерските и очи – Оглеждам я аз тази и си викам :
- Бе, ей момиче, ти къде видя прекрасна, гъста, хубава коса? То, твоето е перушина, замазана по темето ти, даже! - И пак си продължавам - То човешка направия - я да си пълня бурето, а времето само ще си покаже!
Е, писано му беше на сборището, че покрива му остана само с една черна керемидка, да се клати едва – едва до накривения комин, все още не съдрана от кикота на вещерските дами.
- И?! Давай де, нататък! – подкачи я Страст. Емоция намести пищна снага върху един мек жив фотьойл и хитро се засмя:
- Моята емоционална човечка, даже много издържа! То биваше хвалби големи и дрехи и бижута, съдове, вечери… Това не мъж, ми чудо го изкара! Вървят да се прибират трите, а моята като казан отвътре ври, едва поема дъх и чак главата я боли. Но като обещала е - се спира, прехапва устни и мълчи, но вътре вече като капак надига и емоцията ще изври. По сдържаната – същата история – едва търпи, но се срамува. Поглежда към приятелката си и мисли си: „ За Бога, говори! Направо аз ще полудея, а ти пък как сърце ти го търпи!” Онази пък, която все от всичко разбира и мъжът и е „най-най”, не се стърпя накрая за глазура, изграчи глупост, най-голяма, май:
- Да знаете момичета какъв е нежен, огнен, страстен във леглото моя мил съпруг!
И продължи по - щателно нататък, че даже моята метла за малко да ме хвърли на земята. Е кой, кажете туй ще изтърпи, а камо ли, когато от емоция му ври:
- О, мила, ти вземи, че направи му селфи! Ако и златен му е, отвори тефтер и ме впиши! По график може да се жертвам и изпробвам, как с платината вървят и сексуалните игри!
„Е, вече съм без покрив! – зажалва се Вещерското и падна му тавана. – Отново, май ще ме сглобяват! – въздъхна тежко, но на мястото си то остана. Стените още му държаха. През пелена от пепел и магична дървесина с побелели от праха лица и светещи очи, вещерките три по гръб търкаляха се и се смяха.
- Сега е твоят ред! – обърнаха се Емоция и Медена лъжичка към своята сестра, вещерката Страст.
- А, моето е дълго, мили мои, ще го оставим за срещата ни през другите недели! – засмя се хитро и с желание тя.
Навън листата зашумяха и песничка те пак изпяха:
Емоция и Страст и Муза -
направо трио „Оле –ле!”,
където трите се намесят
настъпва хаос и веселба!
Едната чаша страст отпива,
втората - вдъхновение излива ,
а третата събира от плода
на всяка мъничка сърцевина –
душичката човешка - изпълнена
с песенна надежда, с емоции и
творчески копнежна.
© И.К. Всички права запазени