/Мислех да направя разказ, започващ с диалог. То пък всичко стана… Не мога да кажа „диалог“, не твърдя, че е разговор… Стана, каквото стана…/
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята?
- Отде да зная къде си?! Пък и не ми е основна цел в живота да те гледам… Нямало те – ами, мислех, че си постлал за спане в кабинета… Или там някъде…
- Добре, де – не видя ли, че съдовете, в които ядеш, не са пипани, няма кой да ги измие, сапунът ми е сух, самобръсначката я няма…
- Знаеш много добре, че не ме интересуват подобни домашни дреболии. Стоя над мухльовските делници… И хич, ама хич не ме вълнуват сиви неща като яденето…
- Зная… Особено, когато аз готвя, а ти се храниш по заведенията. Пак си била на пицария с оная алкохоличка…
- Не говори така за приятелката ми! Това е жена за пример…
- Особено със званието си „Два пъти парясница“. Жените се омъжват и развеждат, ама два пъти мъж да избяга без претенции за нищо…
...