/Мислех да направя разказ, започващ с диалог. То пък всичко стана… Не мога да кажа „диалог“, не твърдя, че е разговор… Стана, каквото стана…/
- А, ти тук ли си?
- Върнах се от командировката…
- Не съм разбрала…
- Четири дни отсъствах… Не видя ли, че ме няма в спалнята?
- Отде да зная къде си?! Пък и не ми е основна цел в живота да те гледам… Нямало те – ами, мислех, че си постлал за спане в кабинета… Или там някъде…
- Добре, де – не видя ли, че съдовете, в които ядеш, не са пипани, няма кой да ги измие, сапунът ми е сух, самобръсначката я няма…
- Знаеш много добре, че не ме интересуват подобни домашни дреболии. Стоя над мухльовските делници… И хич, ама хич не ме вълнуват сиви неща като яденето…
- Зная… Особено, когато аз готвя, а ти се храниш по заведенията. Пак си била на пицария с оная алкохоличка…
- Не говори така за приятелката ми! Това е жена за пример…
- Особено със званието си „Два пъти парясница“. Жените се омъжват и развеждат, ама два пъти мъж да избяга без претенции за нищо…
- Материалните неща не са най-важните в живота. Ето – аз имам къща, уредила съм я…
- Един въпрос само – ТВОЯТА къща?
- Добре, де – ти си работил по нея. Ама аз дадох идеята да я вдигнеш, съчувствах ти на умората и нервите, сама я обзаведох…
- Така е… И затова се чудя как да обяснявам на приятелите, ако си допуснала някого – защо са тия мрачни тежки врати, грозни шкафове, шантави лампиони, неудобни фотьойли…
- Нищо не разбираш! Моитеприятелки пък ги харесват…
- Е, на три уискита и аз може да ги харесам…
- Остави глупостите, ами кажи – имаш ли пари?
- Нали вчера получихте заплатите? Или още не са ги превели?
- Превели са. Но искам да купя някои неща. И ми трябват пари…
- Извинявай, но с моята заплата купувам храна, плащам сметките… И, ако ти дам…
- Не да ми дадеш – а да ми ги дадеш. За какво са ти пари? Е, ще ти отпусна, ако трябва…
- Виж сега – нямам намерение да гладувам. Изтегли си от сметката…
- Каква сметка?
- Извинявай, но си оставила някакви документи в банята. Мислех, че са от командировката и ги отворих. Три банки! Имаш сметки в три банки, със солидни суми… А искаш да вземеш и последните пари от мен…
- Пари не ти трябват! Казах ти – ако се налага чак толкова, ще ти отпусна… Давай ги сега… Какво правиш?
- Слагам в несесера сапуна и самобръсначката, четка за зъби ще си купя по пътя… Просто заминавам…
- Как заминаваш? Безотговорен тип! На мен кой ще ми готви? Къде да търся друг такъв… Къде?
Все още правилни неправилни мисли - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски Всички права запазени
—"Както очи гледали, така сълзи капали".