Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминаваше през косите му и свистеше в ушите, а единствената мисъл – ЗА ТЕБ – кръжеше из главата му като лешояд, който дебне своята плячка.
С тичането не успя да свърши „работата“ и да изтрие тази мисъл от главата си, но може би алкохолът щеше да помогне. Наля си водна чаша водка и я изпи на един дъх. Толкова парещо усещане не бе чувствал, откакто запалиха сърцето му и то изгоря, превръщайки се в спомен от пепел, потънал в мрака.
Втора водна чаша. За малко да се задави, но я преглътна – на два пъти. Вече усещаше леко спокойствие и опиянеността на мислите. Не си бе дал възможност за толкова време да се отпусне, но ето, че водката подейства и вече мислеше по-трезво, колкото и налудничаво да звучи.
Мис ...