Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди година, когато се гласува законът, селото беше почти застрашено да изчезне.
Тогава го осени идеята. Да го раздели с преградна стена, като по този начин запази числеността на населението и кметския си пост, разбира се.
Преди година нещата изглеждаха доста по-различно. Във връзка с предстоящата да влезе забрана за тютюнопушене на открито, селото се раздели на два враждуващи лагера.
По улиците се разминаваха довчерашни приятели, сега заклети врагове, непримирими като феновете на Левски и ЦСКА, разменяха си обидни реплики, заканваха се да изгонят противника от селото, понякога се размахваха юмруци или прехвърчаха малотрайни предмети от ръка към глава с риск да причинят поне средна телесна повреда. ...