Мъжете... На мъжете, който им вярва, акъл няма. За мен те са като дърветата, но не стоици, не, мили мои.
     Прекрасни, дъхави обкичени в цвят през пролетта на чувствата си. Експлозии в зелено в лятото на похотта им. Мирният период на есента им носи изменчивост в състоянието на духа и промилите в кръвта. И за капак в момент в който най-малко очаквате стоварват тежък клон върху новия ви все още неизплатен автомобил. Дано сте имали застраховка. Уют и сигурност създават само когато пукат части от тях в камината. Но все пак запаметете на лесно място телефона на пожарната.
      Ние не сме и градинари, вижте горите! Саморасляци! Жената със своето мазохистично мислене и романтични повеи непрекъснато си търси дърво с корен, с което да създаде симбиоза. Тъпо, а? А не се сеща че удавниците почти винаги са омотани в някой дънер.
      Тя се рее в облаците и мечтае... За клонче на което да свие гнездо. А клона или се чупи или се оказва чеп, който ебе и бега.
Мъжете не са толкова добри и в леглото. Посочете ми един, който на първа среща не е бил дърво! Който ви е изсмукал мозъка, изпил ви е соса, вкарал ви е в рая за 30 секунди. Ми ок, ама сигурно са единици. И после задължително питат:
       -Как беше?
       Или още по-отчайващото:
       - Ти успя ли да свършиш?
       Комплексари! Да свършиш с какво? С него ли? Истината е, че ако не го потупаш по рамото, едва ли ще успее да го вдигне със следващата. Истината е, че те много добре знаят процента на имитираните оргазми.
       - Ох, скъпи, да, да!!! Не спирай! Мило, да, точно така! Скъпиииииииииии!
       И добре овладян секси глас се издига заедно с неговия оргазъм. Защото жените винаги правят така, когато им писне някой да ги клати. Освен това митът за конете бегачи и мъжете ебачи си е само мит. Коне бегачи има и те са прекрасни и изкарват пари. Гривите им, хълбоците им, гладките им гърбове, огромните очи и красотата на силата която се разтяга и вибрира от всеки мускул когато бягат към финала... Спортния хъс... Господи, това е красота! А мъжете? Ако не си обезкосмят гърбовете? Ако не си измият зъбите? Ако са си взели анаболите, вместо виаграта?  Не че пропагандирам содомия или съм против рециклирането на хартията... Това са просто сравнения.
       Но в крайна сметка природата е решила новия живот да се създава от двойки. И то разнополови. Той е по - силния, но моля ви не и по-умния. Ако беше по-умен и по-издържлив, той щеше да ражда и отглежда наследниците. Не мога да си представя мъж в родилна зала. На първата контракция ще е в нервна криза, на втората ще е припаднал, на третата ще е умрял. А ако това продължи цяло денонощие? Моля ви! През неговия гъз освен лайно друго не може да мине. Така е и с връзките им. Винаги се осират. Дори и най-добрите. Каква друга причина може да има, за да получите цветя? Жените примират във възторг, когато получат цветя или подаръци. Аз се съмнявам, защото знам, че има причина и тя няма да ми хареса.
       Жените чакат с нетърпение да видят пръстен и да чуят заветното:
       - Ще се омъжиш ли за мен?
       Винаги отговарят положително, защото са чакали дълго не искат да пропуснат шанса. Устремяват се като лешояди към булчинските магазини. Врат си годежните пръстени в носовете на приятелките си, защото знаят, че им завиждат. На сватбения си ден се веселят като за последно. Разорените родители плачат къде от радост, че най-после това притеснение е минало, къде от ужас, че щерката може да се завърне в къщи, ама с челядта. Женихът обикновено е под масата. Пълна упойка. Знае, че е трябвало да го направи все някой ден, за да освободи майка си от своето пране. Просто се е опитал да избере по-малкото зло.
След година, две той вижда жена си в перушина и е отегчен. Малките ситнят подире и като пуйчета и чирикат щастливо всеки път, когато строшат нещо. Радостни са от звука и усещането за значимост. Обикновено в този период мъжът се вдървява тотално и се кани да порути семейните устои с някой тежък клон.
Тъжно, а? И неприятно. Когато бях по-малка майка ми, която много ме обича се опитваше да ме подготвя от далеч със сентенции, които да ми облекчат живота. Защото аз съм просто жена.
       - Няма брак без изневери!
       Това ме накара да захвърля Пепеляшка и да се заема с далеч по-демоничните Таис и Клеопатра.
        - Любовта не иска думи, а суми!
     Това пък ми го каза дядо ми, този така мъдър и дълго живял човек. Отказвам и до сега да го повярвам, защото:
      # държавния резерв го изнесоха много преди да стана жена.
      # не вярвам на подаръци.
     Но... Прочетох „Фаворита".
     - Бракът е компромис. Съшит с бели конци, мъчителен понякога. Трябва да го има, за да са спокойни децата.
     Това ми го каза баба ми. Много мила, любвеобилна и разумна жена.
     - Не е правил секс с мен от 20 години.
     Това ми го каза другата ми баба и много ме учуди защото бях малка и не знаех какво означава секс.
     Сега съм голяма жена. Отказала съм се да се боря с предразсъдъци, защото и аз ги имам. Отказала съм се да променям хората, защото искам мен да ме приемат с всичките ми странности, а те не са малко. Не скърцам със зъби в съня си, това го прави втория ми мъж, а аз се чудя какво ли сънува?... Шегувам се с обърканите си отношения и възприятията си за света. Ако не го направя трябва да умра от мъка.
Наскоро питах майка ми защо ме е кръстила на Севатократица? Тя ми каза, че от момиче знаела следната история за Десислава:
      - Десислава била първата аристократка в България. Възпитавана в западната империя тя притежавала невероятните таланти да чете и пише. Да свири и пее. Да се усмихва и плаче. Да обича и мечтае. Съдбата и баща и я омъжили за българския цар. Иваница. Бащата на народа. Тя била млада, той бил войн. Живота им бил етикеция и битки. Една вечер в Царевец пристигнал сръбски принц. Десислава го видяла, той я пожелал. Любовта пламнала като клечка кибрит и опожарила бъдеще и минало. Същата нощ избягали в Сърбия. Калоян дамгосал доскорошната си любима и драснал към КОНСТАНСТИНОПОЛ. Така и не превърнал Севастократица в Хубавата Елена.
      - И ти искаш това да се случи на мен? - бях потресена
      Майка ми, като всяка майка ме прегърна да ме утеши и ми каза, че само заради истинската любов си струва да живееш, а тя повече от всичко иска да съм жива.
      - Баси!
      Не можех да кажа друго на орисията да гризна дръвцето още от раждането си...