10 jul 2008, 13:10

За дървото като абстракция 

  Prosa » De humor
1399 0 6

Obra no adecuada para menores de 18 años

5 мин за четене
Мъжете... На мъжете, който им вярва, акъл няма. За мен те са като дърветата, но не стоици, не, мили мои.
Прекрасни, дъхави обкичени в цвят през пролетта на чувствата си. Експлозии в зелено в лятото на похотта им. Мирният период на есента им носи изменчивост в състоянието на духа и промилите в кръвта. И за капак в момент в който най-малко очаквате стоварват тежък клон върху новия ви все още неизплатен автомобил. Дано сте имали застраховка. Уют и сигурност създават само когато пукат части от тях в камината. Но все пак запаметете на лесно място телефона на пожарната.
Ние не сме и градинари, вижте горите! Саморасляци! Жената със своето мазохистично мислене и романтични повеи непрекъснато си търси дърво с корен, с което да създаде симбиоза. Тъпо, а? А не се сеща че удавниците почти винаги са омотани в някой дънер.
Тя се рее в облаците и мечтае... За клонче на което да свие гнездо. А клона или се чупи или се оказва чеп, който ебе и бега.
Мъжете не са толкова добри и в леглото. Посочете ми ед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??