Mar 24, 2008, 10:41 AM

За жабите... Развръзката 

  Prose » Humoristic
1064 0 0
4 min reading
Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го гледам обвинително облизвайки сополите с език. Ама защо след като ме натресе така продължавам да ускорявам дишане и пулс, като го видя? Един негов поглед ми стига, за да забравя за грозното акне, което покрива тялото ми от край до край, на мястото на роклята ми от цветя. Стоя си в една локва близо до брега, препичам се на слънце и си мисля защо и кому беше нужно това? Да ме омагьосват... Нямат ли си друго забавление, че са опрели до тази гавра с мен, като творение. Владенията пак са мои, блатото. Но какъв авторитет може да има една жаба пред останалите горски зверове?
Моята кръщелница ме гледа гнусливо от клоните на едно дърво и ме укорява с прегракналия си от старост глас:
- Ех, не слушаш, моет ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Random works
: ??:??