24 mar 2008, 10:41

За жабите... Развръзката 

  Prosa » De humor
1063 0 0
4 мин за четене
Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го гледам обвинително облизвайки сополите с език. Ама защо след като ме натресе така продължавам да ускорявам дишане и пулс, като го видя? Един негов поглед ми стига, за да забравя за грозното акне, което покрива тялото ми от край до край, на мястото на роклята ми от цветя. Стоя си в една локва близо до брега, препичам се на слънце и си мисля защо и кому беше нужно това? Да ме омагьосват... Нямат ли си друго забавление, че са опрели до тази гавра с мен, като творение. Владенията пак са мои, блатото. Но какъв авторитет може да има една жаба пред останалите горски зверове?
Моята кръщелница ме гледа гнусливо от клоните на едно дърво и ме укорява с прегракналия си от старост глас:
- Ех, не слушаш, моет ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??