Останах буден до сутринта. А някъде там, в ранните часове, съм се унесъл. Скочих изплашен от липсата на топло присъствие до мен. Веднага се измих, а после се подпрях на касата на вратата. Мария правеше закуска. Откраднах си малко време да я наблюдавам. Отиваше й мястото там. Дадох си сметка колко всъщност самотна бе къщата ми. Приближих се и издърпах един стол. Тя почти веднага подскочи и ме дари с усмивката си.
– О, кой се е събудил! – възкликна мило.
– Бих те прегърнал, но киселея и не искам да ти го предам.
– Оправдания. – намигна ми.
– Мария... – подхванах. – Снощи...
– Беше много приятно.
Изненадах се от светкавичния отговор. Но не търсех точно него.
– Да... да... – въздъхнах удовлетворено. – Аз... снощи ти...
Започна да се смее. Ситуацията изглеждаше нелепа, предвид заспалото ми състояние.
– Снощи каза нещо насън.
– Така ли?! Какво съм казала...
Усетих как изражението й се промени. Опита се да го прикрие, но това не остана незабелязано от мен. ...