Jan 10, 2009, 9:14 PM

Записките на утрешния ден 

  Prose » Others
739 0 3
След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита
да се скрие от самата себе си.
...............................................................................................
Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Петков All rights reserved.

Random works
: ??:??