10 янв. 2009 г., 21:14

Записките на утрешния ден 

  Проза » Другие
696 0 3
                              След бурята остават само онези клони, дали първите искри

                              на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.

                              Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!

                              Болката е тиха нощ в разцвета на майчината  целувка...

                              Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита

                              да се скрие  от самата себе си.  

                            ...............................................................................................

                            Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

 

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??