10.01.2009 г., 21:14 ч.

Записките на утрешния ден 

  Проза » Други
736 0 3
След бурята остават само онези клони, дали първите искри
на огъня, които и сега грее в очите на вдъхновената истина.
Пътят, заледен и стръмен е предпочитан все още!
Болката е тиха нощ в разцвета на майчината целувка...
Току-що появилата се Луна за миг, сякаш се опита
да се скрие от самата себе си.
...............................................................................................
Какво знаеш за себе си в моментите на пълна обърканост?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Предложения
: ??:??