ЗАПУШЕНИ МИСЛИ
Не си мисли, че не знам какво представляваш, драги ми простако. Напротив, аз много добре зная каква е твоята същност, ако изобщо може да се нарече така това: огромно самочувствие, извиращо от непресъхваща неграмотност, родена в духовна нищета. Сложно стана, ти си така прост, че такова описание на същността ти не ти отива изобщо. Те са такава кръгла нула, че да го хване срам човек, че и Земята е кръгла. Накратко – нe знам защо съществуваш, не знам със сигурност отде идеш и накъде си тръгнал, усещам присъствието ти по силната миризма на чесън и на отдавна неумивано тяло, по острото зловоние на пот и нечистотии, които следват вървежа ти напред и нагоре. Да, именно – напред и нагоре, защото ти все се издигаш, ставаш все по-силен, по-мащабен и така успешно заемаш всички свободни пространства, че не оставяш място за живот и въздух на другите.
То не че може да се диша на тази планета, докато ти живееш на нея, ама нейсе.
Раздуваш се от всяка новина, обсебваш я и ти самият ставаш ...