Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изнерви до крайност тъмнокосата си дъщеричка. Въпреки непоносимостта си към доведения ѝ брат, на 8-ми тя реши да мине през къщата на "Драгойчева". Беше напрегната и посрещна вратата с юмруци. Студът бе полял пръстите й с розовина, а ударите ги обагриха с болезнена яркост.
Ина извади дрънчащите метални стружки от джоба си и отключи припряно. Пристъпи в задушния бял коридор и продължи напред без да счита за нужно да се събува.
‎По пода на тясното, наситено с миризма на алкохол, пот, трева и мъжки парфюм помещение, се търкаляха обувки и шишета. Ина се наведе, вдигна един черен суичър от и продължи пътя си в негова компания.
‎- Какво правиш тук? Да се беше обадила! Не може да нахълтваш така! Чуваш ...