14.02.2018 г., 1:15 ч.  

Завещание 

  Проза » Разкази
963 0 1
13 мин за четене
Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изнерви до крайност тъмнокосата си дъщеричка. Въпреки непоносимостта си към доведения ѝ брат, на 8-ми тя реши да мине през къщата на "Драгойчева". Беше напрегната и посрещна вратата с юмруци. Студът бе полял пръстите й с розовина, а ударите ги обагриха с болезнена яркост.
Ина извади дрънчащите метални стружки от джоба си и отключи припряно. Пристъпи в задушния бял коридор и продължи напред без да счита за нужно да се събува.
‎По пода на тясното, наситено с миризма на алкохол, пот, трева и мъжки парфюм помещение, се търкаляха обувки и шишета. Ина се наведе, вдигна един черен суичър от и продължи пътя си в негова компания.
‎- Какво правиш тук? Да се беше обадила! Не може да нахълтваш така! Чуваш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мануела Всички права запазени

   Действията в разказа се развиват около 2006 година (примерно 😀). Надявам се да ви хареса. Пишете коментари, всяко мнение е важно за мен.

Разказът ще има още една част. Благодаря предварително. 

Предложения
: ??:??