Старият се върна при създателя си и сега, заедно с него, злобееше от преизподнята. Ина забеляза, че го ненавижда и кълне на ум по същия начин, единствено страхът от черепа се спусна между ребрата.
Ина поливаше телефона със сълзите си, докато вървеше към Иван. Думите ѝ заглъхваха сред хлипания, безсилни пред натиска им. В течение на разговора Иван изгуби първоначалната си чувственост и гласът му се преобрази в монотонно вълнение. Ина бе прекалено очернена от тъгата и не можеше да прозре колко явно е желанието му да я види, за да се утеши от мъката й.
‎Усети прегръдката му като поредица от вяли докосвания. Чувстваше се потънала в себе си, далеч от Иван, далеч от ръцете си, които усещаше като чужди.
‎- Това са пари, ще се оправиш! Не е нещо непоправимо! Просто се успокой! Така не си помагаш! - обясняваше Иван, обвил ръце около раменете на Ина.
‎Тя проплакваше с искрено отчаяние.
‎Въпросите ѝ бяха объркани, безредни и безпомощни като самата нея. Заглъхналият ѝ глас несполучливо се мъчеше д ...