9 min reading
Заврян зет
Дойде време и аз да се женя. Голям мъж станах вече на тридесет, че и повече години и както казваха роднини и познати срамота е дето му се вика да си лягам и да ставам сам. Трябваше да свърша с ергенлъка. Всяко хубаво нещо си има и край. Добре де, ама как да си намеря жена? Живея си на село, всеки ден си изкарвах дребната, червена, с продълговато бяло петно на челото кобила Айя с каручката, работех си малката нива в двора, която има - няма двеста ара, хранех си добитъка в обора, ходех да ора от време на време по съседите или където ме повикат за някой лев в повече с малкото японско тракторче, което купих миналата година втора ръка от пазара в Плевен и дори и поръждясало тук - там и със захабени части пак ми вършеше работа. Обаче като излезна вечерно време из кафенетата по центъра на селото изникваше големия проблем. Нямаше с кой дори да се скараш. Само кучета и котки се гонят из улиците и от време на време изкарваха акълите на някои позакъснели, бързащи по пътя бабички. Глухо ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up