Заврян зет
Дойде време и аз да се женя. Голям мъж станах вече на тридесет, че и повече години и както казваха роднини и познати срамота е дето му се вика да си лягам и да ставам сам. Трябваше да свърша с ергенлъка. Всяко хубаво нещо си има и край. Добре де, ама как да си намеря жена? Живея си на село, всеки ден си изкарвах дребната, червена, с продълговато бяло петно на челото кобила Айя с каручката, работех си малката нива в двора, която има - няма двеста ара, хранех си добитъка в обора, ходех да ора от време на време по съседите или където ме повикат за някой лев в повече с малкото японско тракторче, което купих миналата година втора ръка от пазара в Плевен и дори и поръждясало тук - там и със захабени части пак ми вършеше работа. Обаче като излезна вечерно време из кафенетата по центъра на селото изникваше големия проблем. Нямаше с кой дори да се скараш. Само кучета и котки се гонят из улиците и от време на време изкарваха акълите на някои позакъснели, бързащи по пътя бабички. Глухо ...