ГЛАВА СЕДМА

 Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.

- Да? - чу се от вътре. Той  отвори и подаде глава.

- Може ли?

- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти.

- Донесох малко храна, защото разбрах, че специалитетите тук не ти понасят. Разговарях и с лекуващия ти лекар, който позволи каквато и да е храна, но без алкохол и вино. Затова съм взел кола. Здравей. - той се доближи и я целуна по устните.

- Здравей - тя понечи да стане, но той я задържа.

- Остани, аз ще се справя. И когато е готово, ще те повикам.

- Добре - той постави близо до леглото една кръгла масичка и извади китайската храна от плика. Постави и две пластмасови чаши и наля кола в тях.

- Вече е готово. Моля, заповядай на импровизираната ни среща. - тя стана и седна в приготвения стол за нея.

- Мич, много си мил.

- Надявам се, че обичаш китайска кухня.

- Аха. - тя вече бе почнала да хапва. - Как мина денят ти?

- Добре. Разгледах първо една древна карта с послание, после отидох до древен храм, където стенописите се отнасяха до мен.

- Как до теб?

- Оказа се, че са писани преди 1500 г. Точно за мен. Откъде са знаели, че аз ще дойда, не ми е понятно... Разбрах, защото в надписа пишеше, че само аз и жрецът ще можем да прочетем посланието, което в същност се оказа молба. Утре ще се заема с това. Хайде, стига за мен. Как мина твоят ден?

- Днес ми правиха изследвания. Утре ще са готови резултатите. Притесняват се да няма усложнения при рехабилитацията.

- Не е ли още рано за това?

- Да, така е. И по настояване на принца ще се наложи да остана още седмица в тази стая... - тя се огледа - А тук определено не ми харесва...

- Ако резултатите ти са добри, няма причина да стоиш тук. Всъщност, от кого са всички тия цветя?

- Някой се мъчи да се извини за поведението си. - Мич я погледна въпросително.

- Принцът ли?

- Да... От тези цветя вече ще започна да кихам... - двамата се засмяха. - Ще ми покажеш ли храма?

- Разбира се! Ще ти хареса! Невероятен е! Като застанеш пред него изпитваш страхопочитание. С всичките тези статуи и фигурки на богове и полубогове... - двамата хапнаха и Боби се върна в леглото. Мич почисти и прибра импровизираната маса на мястото ù. Легна до нея и нежно я прегърна.

- Искаш ли да ти разкажа една история за един принц и една прислужница?

- Това свързано ли е с новата ти поръчка? - той кимна. - Всъщност кой е спонсорът на експедицията?

- Няма да повярваш!

- Пробвай!

- Негово Величество Принцът и Абдулах Лил Кадах.

- Ама ти сериозно?

- Да. Отначало мислех, че ще разговарям само с Абдулах, но се оказа, че и принцът е съдружник с него. Не зная какво ще открия и дали въобще ще го направя но... поне ще опитам.

- Какво всъщност трябва да откриеш?

- Саркофагът на Пролот Велики.

- Кой е той?

- Тъкмо тази приказка щях да ти разказвам. Та... Преди 1500 години, на този остров, живял млад принц, който бил влюбен в прислужничката на сестра му...