ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти.
- Донесох малко храна, защото разбрах, че специалитетите тук не ти понасят. Разговарях и с лекуващия ти лекар, който позволи каквато и да е храна, но без алкохол и вино. Затова съм взел кола. Здравей. - той се доближи и я целуна по устните.
- Здравей - тя понечи да стане, но той я задържа.
- Остани, аз ще се справя. И когато е готово, ще те повикам.
- Добре - той постави близо до леглото една кръгла масичка и извади китайската храна от плика. Постави и две пластмасови чаши и наля кола в тях.
- Вече е готово. Моля, заповядай на импровизираната ни среща. - тя стана и седна в приготвения стол за нея.
- Мич, много си мил.
- Надявам се, че обичаш китайска кухня. ...