ГЛАВА СЕДМА
Мич почука тихо на врата в болничната стая. Часът бе вече почти девет.
- Да? - чу се от вътре. Той отвори и подаде глава.
- Може ли?
- Разбира се! - Боби бе толкова щастлива, че го вижда. Той влезе и внесе две големи бели чанти.
- Донесох малко храна, защото разбрах, че специалитетите тук не ти понасят. Разговарях и с лекуващия ти лекар, който позволи каквато и да е храна, но без алкохол и вино. Затова съм взел кола. Здравей. - той се доближи и я целуна по устните.
- Здравей - тя понечи да стане, но той я задържа.
- Остани, аз ще се справя. И когато е готово, ще те повикам.
- Добре - той постави близо до леглото една кръгла масичка и извади китайската храна от плика. Постави и две пластмасови чаши и наля кола в тях.
- Вече е готово. Моля, заповядай на импровизираната ни среща. - тя стана и седна в приготвения стол за нея.
- Мич, много си мил.
- Надявам се, че обичаш китайска кухня.
- Аха. - тя вече бе почнала да хапва. - Как мина денят ти?
- Добре. Разгледах първо една древна карта с послание, после отидох до древен храм, където стенописите се отнасяха до мен.
- Как до теб?
- Оказа се, че са писани преди 1500 г. Точно за мен. Откъде са знаели, че аз ще дойда, не ми е понятно... Разбрах, защото в надписа пишеше, че само аз и жрецът ще можем да прочетем посланието, което в същност се оказа молба. Утре ще се заема с това. Хайде, стига за мен. Как мина твоят ден?
- Днес ми правиха изследвания. Утре ще са готови резултатите. Притесняват се да няма усложнения при рехабилитацията.
- Не е ли още рано за това?
- Да, така е. И по настояване на принца ще се наложи да остана още седмица в тази стая... - тя се огледа - А тук определено не ми харесва...
- Ако резултатите ти са добри, няма причина да стоиш тук. Всъщност, от кого са всички тия цветя?
- Някой се мъчи да се извини за поведението си. - Мич я погледна въпросително.
- Принцът ли?
- Да... От тези цветя вече ще започна да кихам... - двамата се засмяха. - Ще ми покажеш ли храма?
- Разбира се! Ще ти хареса! Невероятен е! Като застанеш пред него изпитваш страхопочитание. С всичките тези статуи и фигурки на богове и полубогове... - двамата хапнаха и Боби се върна в леглото. Мич почисти и прибра импровизираната маса на мястото ù. Легна до нея и нежно я прегърна.
- Искаш ли да ти разкажа една история за един принц и една прислужница?
- Това свързано ли е с новата ти поръчка? - той кимна. - Всъщност кой е спонсорът на експедицията?
- Няма да повярваш!
- Пробвай!
- Негово Величество Принцът и Абдулах Лил Кадах.
- Ама ти сериозно?
- Да. Отначало мислех, че ще разговарям само с Абдулах, но се оказа, че и принцът е съдружник с него. Не зная какво ще открия и дали въобще ще го направя но... поне ще опитам.
- Какво всъщност трябва да откриеш?
- Саркофагът на Пролот Велики.
- Кой е той?
- Тъкмо тази приказка щях да ти разказвам. Та... Преди 1500 години, на този остров, живял млад принц, който бил влюбен в прислужничката на сестра му...
© Милена Карагьозова Todos los derechos reservados