Докато вървеше натам се питаше дали тези души можеха да се върнат обратно в телата, да се съживят или да се вкарат в някое друго. Предполагаше, че е възможно и логично. Щеше да попита малчугана като го видеше, сега вървеше към работата на своя приятел, после щеше да отиде да види баба му.
Казваше се Алекс и работеше в книжарница. Щом го видя, отиде към него, поздравиха се, поговориха, той му спомена, че за пореден път е отхвърлил добро предложение за работа, не след дълго Дидо си тръгна.
Наближи къщата на баба му, позвъни, тя му се усмихна като отваряше, прие го, почерпи го с бисквити. Поговориха си малко, тя се радваше винаги, когато има гости, понеже не излизаше никъде. Той я остави да говори повече, все пак ѝ дължеше това, след намеренията, които имаше.
За момент му стана съвестно. Старата жена най-малко заслужаваше да застане пред камъка, дори се сети за още няколко души, с които би могъл да я замени, но не! Разколебаеше ли се веднъж, изгубеше ли време, щеше да се разколебае пак и ...