Останаха колегите му и играча. Дидо не знаеше къде живеят първите двама, но по някакв щастлива случайност утре беше денят за заплати.
Реши да се заеме с играча.
Изчака го в двора на университета, където жертвата му – казваше се Лъчезар – учеше.
Дидо седеше на пейката под едно дърво, студентите започнаха да излизат. Появи се и Лъчезар. Погледна в неговата посока, но сякаш не го видя. Не го беше познал, всъщност Дидо знаеше, че Лъчезар беше наследствен глупак. Насочи се към изхода и Дидо тръгна след него. Какъв късмет – жертвеният агнец беше сам!
Вървя известно време след него, след това се приближи и каза:
-Здравей, Лъчо!
Онзи се обърна, примигна и каза:
-А, здравей, кой беше ти?
-Дидо – приятелят на онова пълничкото момче, с което играете дартс в бара.
-Ааа, да, сетих се – дет не можеш да забиеш и една стреличка! – каза онзи и се изхили нагло.
Дидо не показа с нещо, че е засегнат от думите му. Днес точно този тъпоумен сфинктер нямаше с какво да го засегне.
-Същият – отвърна Дидо с усми ...