На другия ден отиде, взе си последната заплата, излезе и зачака отвън, недалеч от входа на сградата. Попита „дежурната овца“ кои от колегите му са идвали и разбра, че двамата скапаняци още не са дошли. Овцата го попита защо ги търси, а Дидо отговори: +
-Е, разкажи го и на мен – отвърна тя.
-Трима братя педераси, решили да ебат...
-О, не стига, за какво ли попитах, знаех си че ще е някаква простотия!
Дидо се засмя:
-Тръгвам си, чао – отвърна той.
-Да, чао, тръгвай си - отвърна тя.
Имената им бяха Георги и Тодор – егоцентрика и педантичната мижитурка. Дидо се чудеше, кой от двамата ненавижда повече. Надяваше се да не дойдат едновременно, макар че всъщност това можеше да му улесни работата.
Чакаше, чакаше и егоцентрикът се появи. Забеляза го, махна му, Дидо му махна в отговор и влезе в сградата. След около десет минути се появи и Дидо тръгна към него.
-Здрасти, Геш – каза той.
-Охо, Дидо-мен, как си?! – отвърна другия и му подаде ръка.
-Ех, бива, много е приятно временцето! ...