Зет ми Гурмето
Професор Захаринка Спиридонова приседна до прозореца в кухнята и отрони тежка въздишка. Ако трябва да сме по-точни, много тежка, защото от изпуснатия през устата й въздух пердетата полетяха до тавана. Та седна тя, въздъхна, както вече го описахме и аха, да отрони сълзи, ама се въздържа. Не й отиваше на професурата, на годините и ранга в университета. Професор Спиридонова беше виден преподавател по психология и това й даваше извънредно самочувствие по отношение на въпросите с екстремни ситуации. Демек, тя можеше да намира изход от всяка крива нива, където човек може да се забатачи. Образно казано. И понеже тя много се гордееше с това сървайвърско умение, ценна черта за живот в съвременното общество, беше решила да си удължи годините до библейска крайност. Да омръзне на внуци, правнуци и накрая и на себе си, па тогава да склопи очи. По тази причина се захвана с едно природосъобразно живеене, ум да ви зайде! И тук се доближаваме до завръзката на нашия разказ, който поднесе ...