1940 Когда погребают епоху надгробный псалом не звучит. Крапиве, чертополоху украсить ее предстоит. И только могильщики лихо работают. Дело не ждет. И тихо так, господи, тихо, что слышно как время идет. А после она выплывает как труп на весенней реке, но матери сын не узнает и внук отвернется в тоске. И кланятся головы ниже, как маятник ходит луна. Так вот, над погибшем Парижем теперь лишь одна тишина.
Анна Ахматова
1940 Когато се погребва епоха надгробен псалом не звучи. Трева и коприва да я покрият предстои. И само гробарите, вяло, работят. Работата не чака. И, Господи, толкоз е тихо, че се чува как времето бяга. А после тя бавно изплува като труп във пролетна река, но майка си синът не ще узнае, внукът ще се обърне във тъга. Главите се спускат по-ниско, като знаменосец ходи луната. И ето, над умрелия Париж сега господства само тишината.
По-подробна информация за незнаещите: http://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BC&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Благодаря!
По-подробна информация за незнаещите: http://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%BC&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a