Светилниците грееха, невнятен
езикът бе – от Светия коран,
четеше шейхът – в мрака необятен
пропадаше огромният таван.
Крив ятаган издигнал над тълпата,
лик шейхът вдигна, сви очи – и страх
сляп царстваше, примирайки раята
лежеше на килимения прах...
А светнал храма в утринта мълчеше
в смирение и свята тишина,
и слънце ярко купола зареше
в непостижима висина.
И гълъби със гукане из него
се рееха, струеше своя зов
небето през стъклата в сладка нега
за тебе Пролет, и за теб, Любов!
АЙЯ-СОФИЯ
Светильники горели, непонятный
Звучал язык, - великий шейх читал
Святой Коран, - и купол необъятный
В угрюмом мраке пропадал.
Кривую саблю вскинув над толпою,
Шейх поднял лик, закрыл глаза - и страх
Царил в толпе, и мертвою, слепою
Она лежала на коврах...
А утром храм был светел. Все молчало
В смиренной и священной тишине,
И солнце ярко купол озаряло
В непостижимой вышине.
И голуби в нем, рея, ворковали,
И с вышины, из каждого окна,
Простор небес и воздух сладко звали
К тебе, Любовь, к тебе, Весна!
Иван Бунин (1903 - 1906)
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Не твърдя че трябва да отсвирим(E) правописа, за да ни е по-лесно Тъкмо напротив! Но това е по-скоро тема за форума. Извинявам се!
Интересно какво би се получило ако "килимения" или "килимния" не е членувано. Думата не се споменава за втори път.
Май е най-добре:
"лежеше на килима в прах"
И без друго всеки четвърти стих без този в третата строфа е добре да се редуцира до оригиналния размер.
Струва си да бъде възпят такъв храм с вековна история, както и да бъде преведен текстът на български за да се популяризира сред по-младите, които за съжаление вече не учат руски!
Поздрав, Весан!