Nov 17, 2020, 12:06 PM  

Едмънд Спенсър 

  Translations » Poetry, from English
1266 0 0
1 мин reading

Във ден един написах на брега,

аз името й, а го взе вълната 

и пак написах го, и пак така

раняващо прибой изстри словата.

 

" Безумец - каза тя - прахта в земята

безсмъртна да е  искаш, а не ще е.

И моят дял е празнота! Съдбата

и мене във забрава ще отвее! "

 

" О, не! ( аз рекох ) Във прахта пустее

нищожното! Със тебе продължим е

животът в славата, че ще възпее

стихът във небесата твойто име! "

 

Къде от смърт ли нещо се изплъзва?

Но любовта ни вечно ще възкръсва.

 

 

Edmund Spenser, sonnet 75

 

One day I wrote her name vpon the  strand;

but came the waues  and washed it away:

agayne I wrote it with  a second hand,

but came the tyde, and made my paynes his pray.

 

Vayne man, sayd she, that doest in vaine asay,

a mortall thing so to immortalize.

For I my selue shall lyke to this decay,

and eek my name bee wiped out likewize.

 

Not, so ( quod I ) let baser things  deuize,

to dy in dust, but you  shall liue by fame:

my verse your vertues rare shall eternize,

and in the  heuens  write your glorious name:

 

Where whenas death shall all the world  subdew,

our loue shall liue, adn later life renew:

 

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??