Във ден един написах на брега,
аз името й, а го взе вълната
и пак написах го, и пак така
раняващо прибой изстри словата.
" Безумец - каза тя - прахта в земята
безсмъртна да е искаш, а не ще е.
И моят дял е празнота! Съдбата
и мене във забрава ще отвее! "
" О, не! ( аз рекох ) Във прахта пустее
нищожното! Със тебе продължим е
животът в славата, че ще възпее
стихът във небесата твойто име! " ...