КАКТО БЕШЕ МИНАЛАТА ГОДИНА
(превод от сръбски)
Копнежът на сърцето ми дойде в събота сутринта, мили.
Набързо, докато на нас ни се въртяха главите. В двора са натежали
такишките круши и унгарските сливи, както беше миналата година.
Слънцето пламти, венецът на портата е бял – ние сме почти в рая.
„Има ли нещо, което да не е храна?“– питам аз.
Летяхме назад и напред, скачахме по облаците,
паднахме в моретата, гмурнахме се в три вулкана,
качихме на влаковете седем армии и роднини.
Жадни, като пясъка, имахме дузина
плаващи кораби. „Кой казва, че любовта не трае вечно?“ ...