КАКТО БЕШЕ МИНАЛАТА ГОДИНА

            (превод от сръбски)

Копнежът на сърцето ми дойде в събота сутринта, мили.

Набързо, докато на нас ни се въртяха главите. В двора са натежали

такишките круши и унгарските сливи, както беше миналата година.

Слънцето пламти, венецът на портата е бял – ние сме почти в рая.

„Има ли нещо, което да не е храна?“– питам аз.

Летяхме назад и напред, скачахме по облаците,

паднахме в моретата, гмурнахме се в три вулкана,

качихме на влаковете седем армии и роднини.

Жадни, като пясъка, имахме дузина

плаващи кораби. „Кой казва, че любовта не трае вечно?“

– Прегръдката на моята сянка върху хълма – отговорих аз в неделя.

КАО ДА JE ЛЕТО ПОСЛЕДЊЕ

            Аутор:  Љиљана Фиjaт, Република Србија

Дошао је, жудња срца мог, у суботње јутро драги.

Ужурбан, док нам се вртело у глави. Просуо у дворишту

крушке такиш и шљиве маџарке. Као да је лето последње!

Блештало је сунце, венац лука белог, готово да смо у рају.

„Има ли овде ичега што не храни?“, питао је.

Летели смо тамо-амо, наскакали на облаке,

спанђали се са морима, грунула су три вулкана,

укрцали у возове седам војски и родбину.

Жедни попут песка попили смо прегршт

бродова летећих. „Ко каже да не постоји љубав вечна?“,

– загрливши моју сенку више брда, рекао је, у недељу.