Корабното платно - Михаил Лермонтов
Белее се корабно платно, самотно,
в мъглата на синьото море...
Какво ли търси тъй далеко?
Какво изгубило е в родни брегове?
Вълни играят, вятър свири,
а мачтата гневи се, скърца.
Уви, то щастие не дири
и не от щастие се отвръща...
Под него - светлий лазур,
над него - слънчев лъч, златист.
А той метежно търси бури,
сякаш в тях покой е скрит.
ПАРУС-Михаил Лермонтов
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..
Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет
И не от счастия бежит!
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
1832
PS: Искренно се надявам, всеки, който харесва поезията на Лермонтов и този стих, да публикуват своята версия, за да направим заедно този стих още по-прекрасен и да го доближим максимално до мелодията му, която се лее когато го четем на руски.
© Хей All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Платно самотно се белее
в мъглите над морето синьо!
В страна далечна що милее?
Какво оставило е в теб, Родино?
Вълни играят, вятър плиска
и мачтата огъва се, скрипти,
Уви! то щастие не иска,
и не от щастие е в сините вълни!!!
Под него е лазур от светли струи,
над него – златен слънчев лъч.
А то, метежно, иска бури,
дали във бурята намира злъч?
Ето още два варианта - от инж. Ангел Попов
Белее парус сам-самотен
сред морски смътен небосклон.
Какво ли търси в край сиротен
далеч от роден, свиден дом?
Вълни играят, вятър свири
и мачта дървена скрипти.
Уви! Той щастие не дири
и не от щастие лети.
Под него бляскави лазури,
над него слънчев лъч играй,
а той, бунтовен, търси бури
като че в бури търси рай!
Самотен парус се белее
в мъглите морски, без подслон.
Нима за чужди край копнее
далеч от роден небосклон?
Вълни играят, вятър свири
и мачта дървена скрипти.
Уви! Той щастие не дири
и не от щастие лети.
Под него - блеснали лазури,
над него златен лъч сияй,
а той, бунтовен, търси бури,
като че в бури търси рай!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
белее се в море, в мъглѝ!
Какво я в край далечен вòди?
Какво от рòден я делѝ?
Вълнѝ играят, вятър свѝри,
токỳ платнò се наклонѝ…
Увѝ, тя щастие не дѝри
и не от щастие странѝ.
Над нея слънчев лъч прелѝта,
под нея - пръски и прибой…
А тя - метежна, в бури скѝта
и дѝри в бурите покой.