Белее се корабно платно, самотно,
в мъглата на синьото море...
Какво ли търси тъй далеко?
Какво изгубило е в родни брегове?
Вълни играят, вятър свири,
а мачтата гневи се, скърца.
Уви, то щастие не дири
и не от щастие се отвръща...
Под него - светлий лазур,
над него - слънчев лъч, златист.
А той метежно търси бури,
сякаш в тях покой е скрит.
ПАРУС-Михаил Лермонтов
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..
Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет
И не от счастия бежит!
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
1832
PS: Искренно се надявам, всеки, който харесва поезията на Лермонтов и този стих, да публикуват своята версия, за да направим заедно този стих още по-прекрасен и да го доближим максимално до мелодията му, която се лее когато го четем на руски.
© Хей Todos los derechos reservados
белее се в море, в мъглѝ!
Какво я в край далечен вòди?
Какво от рòден я делѝ?
Вълнѝ играят, вятър свѝри,
токỳ платнò се наклонѝ…
Увѝ, тя щастие не дѝри
и не от щастие странѝ.
Над нея слънчев лъч прелѝта,
под нея - пръски и прибой…
А тя - метежна, в бури скѝта
и дѝри в бурите покой.