Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя.
На кълбо намотавам деня си,
всеки пръст на ръцете боли
от суровата нишка, тъй къса,
пълна с множество твърди възлѝ.
Неизбежно е: хора – пристрастия.
(В грях отколе живеем в света.)
Против мъка, за повече щастие ...