Не гневя ориста - Галина Губарева
Не гневя ориста
Превод: Красимир Тенев
Не гневя ориста, ще премина,
без да вдигам очи от пръстта.
В тънка нишка живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя.
На кълбо намотавам деня си,
всеки пръст на ръцете боли
от суровата нишка, тъй къса,
пълна с множество твърди възлѝ.
Неизбежно е: хора – пристрастия.
(В грях отколе живеем в света.)
Против мъка, за повече щастие
си изплитам муска от връвта.
За сърцето туй зло непознато е,
светлина търси мойта душа,
от къделята зла на бедата
златна нишка любов ще множа.
НЕ ГНЕВЯ СУДЬБУ
Галина Губарева
Не гневя судьбу, пройду на цыпочках,
От земли не поднимая глаз.
Жизнь свою пряду я тонкой ниточкой
Ровно, чтоб нигде не порвалась.
И в клубочек сматываю будни я,
Только вот порой из-под руки -
Ниточка суровая да трудная,
А на ней сплошные узелки.
От людского не уйдёшь пристрастия
(Грешен, как и прежде, человек).
Оттого от горя и на счастье я
Узелки вяжу как оберег.
Ну, а сердцу это зло неведомо,
И душа по солнышку стремясь,
Из кудели с кознями и бедами
Золотые нити будет прясть.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, разбира се, Красимир. Не те упреквам и го намирам естествено. Което не мога да кажа за коментарите, които са оставени да очернят когото и да било в негово отсъствие или ако не е в състояние да се защити.
-
Самото стихотворение отговаря на някои от риторичните въпроси в коментарите. Ако въобще е възможно да бъде отговорено на риторичен въпрос. Много ми хареса превода! А който търси внимание: да си направи църква, сайт, форум... И нека не мърси чистото, което го има в тази поезия. Макар че да замълчиш е най-трудно, когато егото ти се е раздуло като сапунен балон. 👍
-
Благодаря, Ани! Ирина, не съм сигурен, че разбирам напълно думите ти. Трябва ли да долавям нотки на упрек, задето упражнявам правото си да не допускам всеки на авторската ми страница?
-
Знаеш какво мисля за преводите ти.
Много силен и светъл дух е носила тази жена, за да напише такива думи. -
Не се наемам да коментирам преводи и ги разглеждам с единствената цел да науча нещо ново. Затова и питам, когато не съм наясно. Не визирам коментара на Ивайло, защото формално той не съществува. Коментирам само това, което виждам. А тук виждам, че детинското поведение у зрелите хора не е така умилително и не мисля, че е редно да бъде толерирано, също. Всички сме наясно с проявите на хормоналния дисбаланс, но те лесно могат да бъдат предотвратени с една деликатна забележка. Отделно от това мога да кажа само, че най-много съм вярвала в силата на мъжката дума и едва ли има конфликт, който да остане нерешен, ако хората се придържат към нея.
-
Предпочетох ,,пръстта,, пред ,,земята,,. Но после се наложи да пропусна уточнението ,,на пръсти,, (" на цыпочках,,) заради омонимията ,,пръсти-пръстта,,. Често правя по няколко варианта на преводите. После идва трудната част. Не е лесно да реша кой заслужава повече право на живот.
-
Стихотворението е много силно! (преводът)
Прочетох го машинално без да обърна внимание, че е превод, и помислих, че е авторско, и страшно ми хареса. След това прочетох и оригинала. Страхотно е! Тогава се опитах да сравня превода. Единствено "без да вдигам очи от пръстта" пръстта ако можеше бих заменила със земята, защото имаме в разговорния "не вдига очи от земята", но ще се развали стихът. А пръстта е като дошло от "от пръст сме направени и на пръст ще станем", внушението е отлично. -
Галина беше болна от рак. Почина преди десет години. Петият международен конкурс за поетични преводи беше посветен на нея. Тя превеждаше от български на руски. Тук е цялото й творчество. https://stihi.ru/avtor/koshkalyna
-
Майсторе, търсих из интернет да прочета за тази поетеса, но няма много написано.
Много рано е починала, какво се е случило с нея?? -
Ирина, поетичните преводи са творчески, за разлика от техническите. Моят е в тристъпен анапест. И не повтаря разнометричностите на оригинала. Няма как един дословен превод да постигне това случайно. Не знам дали има нужда от късмет, за да получи внимание човек. Знам, че на някои хора е добре да им се отнема думата, когато са водени от недобронамереност. Просто трябва да им се посочи изхода. Без оглед на това дали се стремят към получаване на внимание или просто им се спори, ей така, за спорта. Не се върнах от оня свят, за да пилея оставащото ми време в безсмислени спорове.
Благодаря, Ина, Ирина, Дочка, Пепи, Таня! -
Тъкмо щях да питам (като един профан и човек несигурен в знанията си по руски) защо изразът "не гневя судьбу" е преведен по този начин и коментарът на Красимир ми осветли нещата. Преводите са интересна и хлъзгава материя, и е цял късмет, ако човек попадне на най-сполучливия. Както е и голям късмет след една определена възраст човек да овладее нервите си или най-малкото, да намери точният, премерен и елегантен начин да му бъде обърнато подобаващо внимание.
-
Не може един поетичен превод да бъде същевременно и буквален. Буквалният е прозаичен. Това е трогателна изповед в края на житейския път на Галина.
-
Поздравления за избора и за превода!
-
Който може - прави, който не може - се чуди
..., а аз съм възхитена от майсторството тук в превода на поезия. Не е лесно да запазиш поетичните образи, да създадеш ритъм, да откриеш рима, да не се отклониш от съдържанието, а напротив- да му добавиш живот и още доста невидими за читателя с просто око тънкости. Тогава преводът за мен е безупречен. Дали този е такъв могат да преценят правилно само хора, които са направили повече поетични преводи от Красимир и действително са доказали способностите си. На мен откровено казано творбата ми въздейства. Всичко останало са приказки под шипковия храст -
Поздравления!
-
Хубаво е!!!
-
Благодаря!
-
Прекрасно е!
-
Поздравления - хареса ми много.
"На кълбо намотавам деня си,
всеки пръст на ръцете боли
от суровата нишка, тъй къса,
пълна с множество твърди възлѝ."!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления за превода, Красимир!