Татэ - Моя любовь
Моята любов
Не е лъжа, не е болка, не е забрава, а е Любов!
Тя е като дъга, като ранна звезда,
като от Господ подарен благослов,
като сутрешен извор, като свежа вода.
Ако е истинска, не се крие в сърцето!
Не се и прикрива от чужди очи!
Тя е яркият лъч, трепета на детето.
Най-добрият елмаз от нея блести.
Любовта ми е крясък на птица в небето.
Тя е безумство на гений присъщо.
Любовта е навсякъде кога и където
фарове светят и огън сме всъщност.
Нея не бъркай с похот, с влечение,
с влюбеност, с куража или със страстното.
Любовта ми е огън! Любовта е венец на творението!
Дълбокото езеро - чисто, прекрасно!
Любовта не изчезва, тя не минава.
Не иска и обич даже в замяна.
Тя не е роля, а тя е такава,
не търпи комплименти или измяна.
Любовта - туй е Колос! Любовта е душата на Атланта!
Тя не е никак Ахилесовата пета,
а е неизменната и вярна Константа.
Образа си не крие никога от света.
Любовта не е мит, ни призрак, ни Жар-птица.
Тя е гордият впряг на мойта съдба.
Никога няма да пророня сълзица,
че сърцето си дадох на тебе сега!
Тя не е тайна, не я крия от страх,
че ще ме унизиш или отблъснеш.
Любовта не ще се превърне в моя заплаха.
Тя е част от живота ми, тя ми е същност.
И ако някога направя и грешки
и от болка и отчаяние сълзи пророня,
Любовта със своята топла насмешка,
като светъл ангел, мойта болка ще да прогони.
Татэ- Моя любовь
Любовь- не ложь, не боль и не забвение!
Она как радуга, как ранная звезда,
Как, Богом данное, благословенье,
Как утренний родник, как свежая вода.
Коль истинна любовь, ее не спрячешь в сердце.
Не утаиш ее от посторонных глаз.
Она, как яркий лучь, как трепет детства,
Как самый дивний дорогой алмаз.
Любовь как щебет жаворонка в небе.
Она безумство гению сродни.
Любовь везде, когда и где б ты не был,
Как маячок зажжет свои огни.
Ее не путай с похотью, с влечением,
с влюбленностью, со страстью, с куражом,
Любовь-огонь! Любовь-венец творенья!
И самый чистый и глубокий водоем!
Любовь не исчезает, не проходит,
Не требует другой любви в замен!
Она не театрал, ей не присущи роли,
Она не терпит лести и измен.
Любовь-Колосс! Любовь-душа Атланта!
Отнюдь не Ахилессова пята,
А неизменная и верная Константа,
Она не прячет лик свой никогда!
Любовь не миф, не призрак, не жар-птица,
Она, как гордый стяг в моей судьбе!
И никогда не стану я стыдится,
Что свое сердце отдала тебе!
Ну утаю, не спрячу тихо в страхе,
Что ты унизиш , оттолкнеш меня,
Любовь не может стать моею плахой
Она часть моей жизни, часть меня!
И, если совершаю я ошибки
И плачу от отчаянья и боли
Любовь своею теплою ул,бкой
Как светлый ангел боль мою прогонит...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Въгленчетата трябва да се пазят, за да има нов огън! Благодаря ти! Зем.
-
"Нея не бъркай с похот, с влечение"
!!!
Не смея...!
-
Понякога наистина ми е жал цвете да откъсна...Цветята трябва да се отглеждат и да им се радваш! Зем.
-
Много фин и деликатен превод. Ювелирна работа! Благодаря, Зем!
-
Благодаря ти Ласка! Ти знаеш, че на руски"догадываться" не е "догади ми се!". Ей, затова ще пущам преводи, докато някои се научат и други да четат и докато пък на някои дето наистина гледат само себе си им се догади!Та това е! Зем.
-
"Любовта не изчезва, тя не минава.
Не иска и обич даже в замяна.
Тя не е роля, а тя е такава,
............................."
Много красив стих!
както и другите ти преводи -
Благодаря ти Веси! Зем.
-
Дъгоносна е, Краси, любовта... и е огън!
Поздрав на теб и на авторката! -
Благодаря ви! Зем.
-
"Любовта не ще се превърне в моя заплаха.
Тя е част от живота ми, тя ми е същност."
Красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
