Aleks-Green (Александра)

Aleks-Green

24 el resultado

У дома...

Aleks-Green

Poesía » Otra

Не съм от тук и съм за малко,
не ми е чуждо, но не е и като "у дома".
Отдавна съм забравила да се чувствам "вкъщи"
и не усещам нищо, само празнота.
И е блян, и е сън, ако щете, наречете го мечта. ...

2012-09-13T10:11:17+03:00 574

Вдишвам глътка въздух за последно

Aleks-Green

Poesía » Otra

Ръцете ми треперят,
сърцето ми тупти...
Дали не остаряваме
бавно - аз и ти.
Kак изцежда ни животът, ...

2011-09-06T19:38:15+03:00 755 4

Накъде отива светът?! Сълзи и усмивки

Aleks-Green

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

Накъде отива ли? Аз знам!
Отива натам, където...
13-годишни деца с високи токчета и оскъдно облечени пеят "I'm a nympho" в нощните барове. Около тях 30-годишни предрусали безделници се клатят в същия ритъм...
Мислиш, че не е нормално деца в 4-ти клас да са опитни пушачи, но съм сигурна, че ако ги пи ...

2011-07-09T19:50:15+03:00 2183 3

За Утре

Aleks-Green

Poesía » Otra

По девствените листи на моята тедрадка аз рисувам,
но не с какво да е, а с думи...
На чудесата на света аз се любувам,
но когато нещо се обърка, трия с гума.
При мен е тихо, ...

2011-04-10T22:34:32+03:00 778 5

Невзрачната усмивка

Aleks-Green

Prosa » Otros

Тя е тиха... и привидно кротка. Но от цялата негативна енергия, която се излива върху нея, е агресивна. Оставя се да я мачкат, но въпреки това изпитва гняв. Добре, че притежанието на оръжие е незаконно, защото щеше да ни настреля всичките до един. Тя се мрази и не би искала да е тук и сега... Не зна ...

2011-03-09T22:27:08+02:00 840 3

Ще се слея с нощта

Aleks-Green

Poesía » De amor

Не знай коя съм и не питай,
всеки миг е мъничка тъга...
Не ме познавай, просто съществувай,
нас дели ни само вечността.
Не ме прегръщай и не знай, ...

2011-02-27T00:33:47+02:00 1521 8

Смъртта на старостта

Aleks-Green

Prosa » Relatos

Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...

2011-01-18T12:00:33+02:00 787 2

Стръкче Любов

Aleks-Green

Poesía » De amor

Прекрасно е,
толкова непринудено, невинно
една любов,
започнала наивно...
Но то любов ли е, ...

2011-01-17T01:32:40+02:00 1502 5

Дали ще се върнеш?

Aleks-Green

Poesía » De amor

Снощи изгоних мъж от моето легло...
Галя с ръка възглавницата до мен
и се питам: "Защо го направих?"
Дрехите му са навсякъде,
както и вещите... ...

2010-10-09T22:51:13+03:00 732 8

Ех... само ако знаеш!

Aleks-Green

Prosa » Otros

Ех...
ако знаеш откога не съм разглеждала албум със снимки...
Не! Не говоря за поредния ти албум във Facebook.
А просто за прашен албум със снимки, качен на някой рафт или скрит в чекмеджето със спомени...
Ех... ако знаеш откога не съм получавала писмо... ...

2010-09-30T09:36:40+03:00 1813 8

Накъде?

Aleks-Green

Poesía » Otra

Дори и най-изморената река се влива в морето...
и това е краят на един дълъг път
и началото на един - още по-труден...
Вече не усещам студа, сковаващ ръцете ми...
Аз не живея, просто съществувам. ...

2010-09-19T21:04:10+03:00 854 5

*Недостижимо*

Aleks-Green

Poesía » Otra

Протягам ръка, но не достигам...
Поредната излетяла мечта,
поредният пропуснат шанс.
Дали ще имам нова възможност
и дали ще успея - не знам... ...

2010-09-18T16:44:56+03:00 590 2

Лист от Есента

Aleks-Green

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...

2010-09-08T18:05:36+03:00 1045 3

Просто силует

Aleks-Green

Prosa » Relatos

Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два сил ...

2010-08-21T16:48:48+03:00 817 3

Целият ти свят

Aleks-Green

Prosa

Любовта не е ли...
Когато остарееш и погледнеш човека до себе си, въпреки всичките му бръчки, опадалата коса и недостатъците, издаващи годините му... да знаеш, че не би искала да е никой друг.
Да се вгледаш в очите му и в съзнанието ти да изплуват всички мечти, които сте постигнали... всички спомени ...

2010-06-13T21:31:28+03:00 865 3

Да изгубиш себе си

Aleks-Green

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...

2010-06-05T10:14:30+03:00 1294 2

Искаш ли да ходим?

Aleks-Green

Prosa » Relatos

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...

2010-05-19T19:12:36+03:00 1277 5

Сега...

Aleks-Green

Poesía » Otra

Вече не знам на кого да вярвам...
Кое е истина и кое илюзия,
кой е с мен и кой ме предава.
Казвам "Сбогом" на миналото и вдигам очи към небето.
Ще продължа напред, дори и сама... ...

2010-02-13T21:53:01+02:00 1449 8

За тези, които са с нас...

Aleks-Green

Prosa » Epigramas, Miniaturas, Aforismos

Има толкова хора, които се стремят да бъдат част от живота ни... Които ни харесват или тайно копнеят да ни целунат... Които се нуждаят от точно нашата прегръдка или нашите думи... Но по една или друга причина ние допускаме само малка част от тях до себе си... А какво става с тези, които не искаме да ...

2010-01-26T15:14:30+02:00 1185 9

Един кратък път...

Aleks-Green

Prosa » Relatos

Нощ... опитвам се да заспя. Затварям очите си... мислите ми са превзети от разни въпроси и отговори. Размишлявам... колко много хора сега, точно в този момент си мислят същото, което и аз. А аз какво си мисля? Мисля си как те си мислят същото. Минават часове, преди да осъзная колко късно е станало. ...

2010-01-17T10:02:38+02:00 1269 10

Хладна плът

Aleks-Green

Prosa » Otros

Беше късно вечер...
Тя стана от жълтия диван, където беше седяла дълго. Отиде в коридора... навсякъде лампите бяха угасени. Тъмнина... тишина... чуваше се само тиктакането на големия стенен часовник.
Влезе в банята и пусна водата... започна да се съблича. Искаше да се измие от всички лъжи и измами, ...

2009-12-23T23:19:13+02:00 815 3

*Слънцето в мен*

Aleks-Green

Poesía

Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
*** ...

2009-11-10T17:00:06+02:00 1621 9

Вече късно е

Aleks-Green

Prosa » Otros

Той влезе в стаята... спря се! Между четирите стени се носеше онази сладко-кисела миризма на току-що разкъсано месо. Застана на прага и се огледа.
Имаше полицай и от онези кучета-овчарки, които разследваха убийства.
В единия край на стаята беше захвърлено плюшено мече, облечено в рокличка. След миг ...

2009-11-05T13:59:18+02:00 952 4

Изляти чувста

Aleks-Green

Poesía » Otra

Толкова много лъжи... толкова много измама.
Заобиколена съм... няма изход.
Накъде да бягам, като няма път?
Няма край това човешко-нечовешко чувство.
Пътеката е кална... валяло е. ...

2009-10-31T23:55:34+02:00 930 8

Propuestas