По девствените листи на моята тедрадка аз рисувам,
но не с какво да е, а с думи...
На чудесата на света аз се любувам,
но когато нещо се обърка, трия с гума.
При мен е тихо,
само музата шепти ми безмълвна...
Поредна лятна нощ е
навън - прохладна и безлюдна.
И сякаш нещо ще се случи,
отминалият ден в ушите ми шуми.
Deja vu, дано да се получи,
нежен вятър през прозореца ехти.
Дано утре да не бъде кадо днес,
а хиляда пъти по-прекрасно...
В този мой усмихнат фест
да има слънце и цял живот небето да е ясно.
© Александра Todos los derechos reservados