bibsun
206 el resultado
Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...
380
2
Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...
272
1
“Обичам те” не излиза измежду устните.
Зад зъби държим го като каторжник.
Не смеем да го изречем, да не би
да нахлуят с него и спомените.
Очите ни светват, когато се гледаме. ...
Зад зъби държим го като каторжник.
Не смеем да го изречем, да не би
да нахлуят с него и спомените.
Очите ни светват, когато се гледаме. ...
196
Обичай,
обичай.
Додето сме млади.
Додето сме млади
и още невинни. ...
обичай.
Додето сме млади.
Додето сме млади
и още невинни. ...
244
1
Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
232
/
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...
Като орехът древен сред друм разлюлян;
Като сянка от есен на север в компаса.
Като шепот смирен, като струна в сърца.
Като кротка целебна дума в душата. ...
336
1
Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
251
“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
232
1
Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
240
1
От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
434
4
4
Смрачѝ се, смрачѝ, а над моята стряха,
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
ни повей усещам, ни пиле прехвърча.
Излизам смутена, гола и плаха -
нощта се надвесва над мен вездесъща.
Аз, малкото цвете, самотното птиче, ...
389
2
Това ми прилича на Смърт, ала всъщност е Раждане.
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...
На окова прилича, но всъщност… е свобода.
Да изгубиш надежда понякога се оказва надграждане
и понякога Свободата изглежда точно така.
Да си свързан, не вързан, да плуваш в покоя на Нищото, ...
623
4
5
Домът ми стар притихнал е и чака
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...
да чуе стъпките ми отдалеч.
Аз вече виждам родната си стряха
и много бавно движа се напред.
Не знам дали да се завърнеш вкъщи ...
429
1
3
Не всичко е създадено, за да свърши щастливо.
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
Поне не към момента, в който ни се е случило.
Едва след време можеш да заявиш предпазливо,
че вече разбираш защо не се е получило.
Не всичко, което пристига, при нас ще остане. ...
891
И мен ще ме отмие някой ден
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
априлски дъжд от белите прозорци,
ще ме разнасят майски ветрове
навярно в малки улички крайморски.
Не ме е страх, ще дойде онзи час, ...
617
3
3
Сега е малко по-късно, отколкото трябва
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...
и си те спомням с усмивка сърдечна.
Времето ли си е свършило работата
или изживели сме нещо извечно -
страстта младолика без капка пощада ...
420
1
Стъпка първа - не гледай към мен.
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...
Аз съм просто земя. И основа.
В мен расте вече новият ден.
Но е време за нощ. И наново.
Стъпка втора - не спирай, върви. ...
610
5
4
Живеехме с вярата, че светът ще е наш;
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...
че ще излезем цели от неговата паст;
че времето ни принадлежи и ще го подчиним,
че няма да сме поредните, които превръща в дим.
Главата ни гордо изправена бдеше ...
490
Сега ми е толкова трудно да вярвам.
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...
Вероятно защото
играх на доверие с хора, които
не бяха наясно с цената му
и по една или друга причина ...
687
2
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
1189
2
7
Балансът ни е чаши от кристал,
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...
надвесили се над ръба на масата;
под нея земетръсна е площта.
Колко е нужно да прелее чашата?
Започнахме на стръмната скала ...
684
2
2
Отварям мазето, а там са разхвърляни кости
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...
от предишните, недозабравените животи,
покрити със плесен и прах, като стара кутия,
която пази тайните на момичешкото ми минало.
Макар че на своето детство и младостта си тъжна, ...
617
1
4
Ако бяхме се срещнали две години по-рано в живота,
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...
щях да ударя шамар в лицето на нашата среща,
щях да запаля всички останали мостове,
да тегля черта, да напиша: "Не минавай отсреща".
Ако бяхме се срещнали рано, по-рано от вчера, ...
570
Трябваш ми щастлива
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...
като слънцето наранина,
което ме целува по зениците,
като росата по краката боси сутрешна,
като нежното докосване на утрото, ...
544
1
Двете в тъмната стая
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
сме сами - аз и мама -
и вечеряме тихо на свещ.
През прозореца виждам
преминаващи фарове ...
542
Ти все си виновна,
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...
да знаеш,
виновна си, Ево!
Че готвиш, че бачкаш,
че хлябът ти все не достига. ...
729
1
Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...
824
1
1
Дълго...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...
дълго живеех твърде дребнаво
и крилете забравиха своя размах.
На ръба бях. Паднах надолу стремглаво.
Паднах в бездна, в която намерих единствено мрак. ...
1200
3
6
Ако там, откъдето дойдох, е останало нещо,
то е болката от това да не бъда различна.
Ако бях те достигнала, без да стъпвам накриво и с грешки,
някой друг вместо мен би те чувствал и дишал.
Ала аз бях. Обърквах севера с юг многократно, ...
то е болката от това да не бъда различна.
Ако бях те достигнала, без да стъпвам накриво и с грешки,
някой друг вместо мен би те чувствал и дишал.
Ала аз бях. Обърквах севера с юг многократно, ...
759
1
1
- Пепеляшке,
какво е ставало в очите ти? -
с тъга поглеждайки ме, той попита.
А знаеше - родиха океани;
защото знаех, ...
какво е ставало в очите ти? -
с тъга поглеждайки ме, той попита.
А знаеше - родиха океани;
защото знаех, ...
750
1
Неназовима нощ дойде в сърцата ни.
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
Не даваме любов. От предвидливост.
Голи зъзнем, стаени в самотата си-
свидливо скрили сме и двете ризи.
Мерим улиците, молим се за щастие- ...
922
1
Ръцете ми са сгушени в ръцете ти;
И мое огледало са очите ти.
Сърцето ти дочувам до сърцето си-
усещам го, че бие с моя ритъм.
-- ...
И мое огледало са очите ти.
Сърцето ти дочувам до сърцето си-
усещам го, че бие с моя ритъм.
-- ...
858
Понякога, в най-тъмните ми нощи,
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...
Когато мракът хладен ме прегърне,
Завръща ми се… Връща ми се още-
Все там, където няма да се върна.
И бронята ми здрава се отпуска, ...
787
2
Не,
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...
не питам вече как си, що си.
Че простих, простих. И преживях.
Не остана време за въпроси.
Всичко се смени. ...
920
7
Всеки допир с теб е болка,
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...
като въглен ме гори...
та си казвам
"Стига толкова"
"Стига" казвам, но уви... ...
874
1
2
Не мълчи...
Ако е край, да бъде.
Имам нужда,
трябва ми да знам.
По-добре, ...
Ако е край, да бъде.
Имам нужда,
трябва ми да знам.
По-добре, ...
925
3
Бих могла...
да чакам цяла Вечност,
но и да си ида още днес.
Мога да съм близка отдалече,
но и дълго да не пратя вест. ...
да чакам цяла Вечност,
но и да си ида още днес.
Мога да съм близка отдалече,
но и дълго да не пратя вест. ...
928
1
1
Свали за мене всичките си маски
и до вратата вън ги остави.
Недей да бъдеш знатен, нито бляскав -
пред мен бъди такъв, какъвто си.
Защо реши, че те ще са ти нужни? ...
и до вратата вън ги остави.
Недей да бъдеш знатен, нито бляскав -
пред мен бъди такъв, какъвто си.
Защо реши, че те ще са ти нужни? ...
735
2
Поетът е душевен мазохист -
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...
от мъката си вае красотата...
рисува я на белия си лист,
а след това го пуска по земята.
И после някой себе си намира ...
848
3
Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш, ...
1098
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
