Бисерче
159 el resultado
Тишината ме прави цяла
и изплувам от нищото.
Пощадява ли свободата,
или докрая разнищва?
Опрощавам тъгата си - ...
  961  17 
Ако си тръгне лятото от мен
и спра да вярвам, че щурците
са шестото ми чувство.
Ако спре
по слънчевите рамена на дните ...
  1124  16 
Тя е вода. Струи като живота,
клетките ù помнят сътворението.
Прегърнала вселенската му болка -
тя е Жената. Вечното спасение.
А той живее в сянката на дъжд, ...
  829  13 
Не тъгувай, приятелю, когато си тръгвам
и изчезвам в нощта, осенена от чувство,
след едно многоточие, спряло съня ми.
Не тъгувай, приятелю, не си ме изгубил.
Ще ме няма почти. По почти пълнолуние. ...
  1104  10 
Ще се стече животът на порои,
преди да сме усетили, че идва.
И всичко, без което, всъщност, можем,
със някой гръм внезапно ще си иде.
Неумолимо времето ще тръгне, ...
  834  16 
Някога и аз ще преведа
себе си на всичките езици.
Може и в любов да обясня
необичаното в мен момиче.
Имало е време да боли, ...
  862 
Усетиш ли, че тъна в безнадежност,
или че гоня вятъра неистово,
а погледът ми жадно търси нежност,
люлейки се на прозрачните ми мисли,
кажи ми пак, че ятото се връща ...
  1212  14 
На...
Все някога ще се родя във време,
което ме усеща като своя.
Товарът от плещите ми ще снеме,
изгубената памет във пороя. ...
  1320  15 
И такава се помня. Невинна
като първия полет на птиче,
като вятър, люлеещ тревите,
като влюбен сезон на момиче.
И такава се помня, любими, ...
  737  14 
Остарява вината ми, че не съм като другите.
А момичето в мен заприличва на зряла жена.
Светят нощем, в очите ми мокри, потърсили чудо,
овдовели щурчета. И ронят добра тишина.
Запиляха се някъде всичките стари приятели. ...
  1234  21 
Понякога ще бъда много истинска,
детински ще те гледам с недоверие,
когато изумено търсиш смисъла,
взривен във някое стихотворение.
И ще те питам, истински учудена, ...
  1177  14 
Откакто заваляха тия дни
със светещи в сребристо ореоли,
откакто дъщеря ми се роди,
душата ми прилича на прозорец.
През него не наднича суета, ...
  996  25 
Не е по силите ми другите да съдя.
Опитвам се и в сянката да вникна.
Но вместо лека, ставам все по-плътна,
и все по-трудно мога да извикам,
или поне да изрека душата си, ...
  2223  24 
Докато спиш, облегнат на умората,
след свършека на дългия ни делник,
недей сънува идещите с хората
измислици, виелици, метежи.
Достатъчни са моите видения, ...
  837  14 
Понеже като вопъл отшумя
и сетният ми вик за справедливост,
обрекох се до лудост да мълча
и да тъка крилете от коприва.
Ръцете си до крясък израних, ...
  943  22 
Ако този сезон - предзеленно мълчание
изведнъж се разлисти у мене до стих,
ще разказвам дълбокия сън на тъгата си,
докато и последният сняг се стопи.
Докато съблека този мраз от сърцето си, ...
  812  14 
Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят, ...
  928 
След нощи, празни като скитане
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време, ...
  1159  21 
И каквото се случи, беше толкова лично,
че не може със думи да бъде описано.
И се учих без тях до смърт да обичам,
а след нея се учих отново да дишам.
Как можах да те срещна, точно когато ...
  757 
Ако пресегнеш двете самоти,
със думата, която си опазил
от набези на грешки и вини -
ръцете ти сами ще ме разкажат.
Ръцете ти са улици към мен, ...
  2818  31 
В добрата длан на невъзмездието
заспивам опростена. И сънувам,
как съм добра със всичките си грешки,
най-вече с теб. Със паметта за лудост
и за неволното, прието лично ...
  2002  25 
Той: Чуваш ли!? Щурче...
Тя: Нима!?
Той: Обичам те!
Тя: Изсвири ми пак онази песен.
Той: Добре, но ми кажи думите... ...
  1087  21 
Дъщерята на Ра
се завръща през времето,
с деликатният образ на капка роса.
Всеки миг топъл лъч ще открие лицето й
и ще бликне отвсякъде смисъл и цвят. ...
  833  12 
Светът, любими, е квартал на рая.
Подслон за бежанци с едно крило.
Малшанс, откъснатата ябълка
да се окаже дълъг спор със Бог.
И със животи да си сричат името, ...
  1156  15 
И пак ме възжелава с поглед лятото.
Предишните ми същности съблича.
Неистова прекрачвам смело прага му,
за да науча как да съм обичана.
Пак припознава своето в душата ми, ...
  1136  17 
Не съм се белязала с тебе.
Белегът е по същност възбрана
на душа, озаптена без време.
Дамга, че у мене те няма.
Не бих могла да излъжа, ...
  740 
Мария във неделя не дойде.
И църквата приличаше на няма.
Жените на разгулните мъже
не смееха страха да изповядат.
Подмятаха си погледи. Вини. ...
  1332  28 
Светът е кошница, препълнена
с представите ни за добро и зло.
Отвъд едната самовлюбеност
във всекиго от нас живее Бог.
С илюзията за еднозначност ...
  791  15 
"Завинаги" звучи така отчаяно.
Пресявам през сълзата си звезди.
А ти си скрит в ръба на огледалото,
в което се поглеждам отстрани.
Ефирна сянка. Синкава следа, ...
  993  10 
Тишината е плодно дръвче
сред пустинята.
Осезаем нюанс от последния дъжд.
Тъмен скитник се спря.
Проговори. Поиска ...
  840 
Любовта е
облечена в слънчева дреха,
разпиляла коси върху млада зелена трева
и нехае дали е една. И последна.
Просто знае, че нея я има. Тук и сега. ...
  1023  14 
Късно е да бъдем непознати.
Бързо остарява всеки миг.
А пък аз съм непростимо млада.
И не вярвам в думата преди.
Рано е в душата ми да мръкне. ...
  1159  20 
Селото, изчезнало преди
някой да ме нарече по име.
Оцелели няколко добри,
сгушени във себе си колиби.
До реката - плачещи върби ...
  906  12 
Ако бях оставила отвън
сянката ти да студува в мрака.
Щях да очаровам нечий сън,
който от години ме очаква.
Щях да омагьосам нечий глас ...
  941  12 
"Над кея рее птица.
В мен пищи."
Silver Wolfess
Понеже не живея на инат
и не осъждам другите за другост. ...
  891  21 
Кажи ми сбогом.
Просто ме пусни.
През капките дъждовни да си ида.
Ключа към мен веднага изхвърли.
Не ме помни като врата към минало. ...
  1164  13 
Не искам да оставам тук. Накрая,
където ми е ръбесто и криво.
Подайте ми един билет за рая,
а аз ще го сменя за бяла риза.
И после ще намеря някой ближен, ...
  782 
Ще те нарека любими,
ще те нарека
моята добра молитва.
Светлопис по моята душа.
Господ ли те е изписал!? ...
  1082  12 
Бездомен беше този земетръс.
И затова събори крехките надежди.
Не чуваше да стене друга кръв,
освен онази в собствените вени.
Какво остана!? Крепостна стена, ...
  684  11 
Ако тебе те нямаше,
щях да съм друга.
Като стон на сърна да заглъхвам.
Да остане безгласа шестата струна,
непогалена жадно с дъха ти. ...
  935  16 
Propuestas
: ??:??