bogpan
118 el resultado
Земята намира опора
във извори.
Но ти не произнасяй
думите
когато ...
  628 
страхувам се
Утрото ще ни завари
голи
обгорени
О, огънят танцува ...
  631  10 
Докоснати
камбаните на църквите в неделя
разлистват радостта
на тез кипариси,
закрилящи ...
  616  10 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  1326 
На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека
Той няма нищо
в лявата, ...
  629 
“Ти ще ми подариш един Париж
със цялата тъга на чужденеца.”
to4ka
Той търси работа,
а няма риза, ...
  831  14 
О, утрините - със свежестта на птиците. Това дете, което скачаше като на дама, за да не настъпи сенките. Цъфтежа на далечните бадеми, рисунка на ръката … И тези диви слънчогледи на тебе подарявам ( на дланите ми слиза вятъра). Думи нищо не значещи като: " Стани, Лазаре!" Господи! Подарявай Надежди.
  616 
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си. ...
  631 
Заради Лунапарка на Хенри
нищо, че не е Хелоуин.
Виенско колело от светлина
и кончета,
и страх, ...
  539 
Остави тези кораби със големите
бели платна, които едва се поклащат.
Остави този вик на чайките, пълен с тревожен
копнеж – нека поглъщат дробовете вятъра
идващ. ...
  838 
Какви морета
са изпълнили
очите
на онзи, който, седнал
на брега, се взира. ...
  1051 
Момичето което
откъсваше треви
за птиците на утринта
и дъждовете
Момичето сега седи ...
  896  11 
Аз съм изречен.
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана, ...
  681 
Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра, ...
  802  13 
Домът е там, където
прозорците са езерни дървета.
Градините се сливат с хоризонти
и ти Царица си без царство.
Едно дихание - росата утринна ...
  926  17 
Майко, там някой плаче.
Не сине - вятърът трепти върху стъклата.
Майко, какъв е този нежен глас?
Не сине - това е само малък нощен валс.
Майко, вратата е отворена. ...
  964  24 
Ах, рози да има...
Дарил бих ти земята,
зездите,
росата.
Ах, цвете да има! ...
  851 
Понякога светло при зазоряване,
после се стъмва.
Потрепват листата на кестена.
Едва потрепват.
И кой говори с корените, ...
  916 
Ти виждала ли си
на пролетта зелените пожари?
Спиралата на изгорялата земя -
увитата змия
около самотния кипарис. ...
  925 
И ако ти и аз сме
рози,
то колко ли ни струват
думите,
преплетени ...
  788 
още малко
съвсем
едно драсване
на сетивата
или един Гарван ...
  804 
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...
  830 
първа фурма
тя е като китайска ваза
(не знам от коя династия)
по вероятно от Мин
с хода на времето ...
  742 
заобикалям кръговете
днес
зимата се пука
в мълчана пролет
а някой шепне на водите ...
  668 
Младостта е бърза,
задъхана стои
край дълго време,
люлее се на облаци
усмихната ...
  719 
тя е толкова далече
говори без да чува
а той минава между дните
между живота
в треперещите полусенки ...
  916 
Ах, момиче, момиче
тънко стъбълце
на слънцето и дъждовете.
Трепериш…
Пролетният така е ласкав ...
  776 
Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода: ...
  868 
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността ...
  781 
Какви морета, какви криле - любима!
Издига ни топлият вятър, който от снощи
се спусна от хълма.
Понесе ни леко над широки градини,
над тесни лета ни понесе… ...
  812 
Пиша -
върху есенни листи,
когато слънцето е
живо
Тревата ...
  1128 
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...
  904 
Пс: 87.1 Господи, Боже на моето Спасение! денем
и нощем викам пред Тебе:
Затвори светлината
в прозорците!
Затвори миражите ...
  1538  11 
Когато се сбогуваш
с голямата любов
мъглата сграбчва
чистото небе
в безпаметство. ...
  1691 
Ако повикам
кой от ангелите
би ме чул.
Дали един от тях внезапно
би разкрил сърцето си. ...
  1281 
О, утрините - със свежеста
на птиците.
Това дете, което скачаше
като на дама
за да не настъпи сенките. ...
  1272 
Момичето, което всяка
утрин
през тихите площади
преминава
облечено е в дълга ...
  1197 
И във горещата
от слънце утрин
стоях безмълвен и
във широка щедрост
на сянката на ...
  1137 
Propuestas
: ??:??